Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и пет белетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999), "Лично време" (2002). Нейни литературни творби са публикувани във всички специализирани издания, някои преведени на полски, немски и английски език. "Не мога да скрия удоволствието, с което четох ръкописа на Олга Шурбанова "В далечното пътуване". Отделно увлекателния разказ, описващ историята на рода и предците на авторката, съдбите, ... |
|
|
Трето преработено издание с отстранени чуждици. ... Ако се гордеете, че сте българи, ако сте любопитни да научните какво наистина се случва в нашия свят, ако искате сами да творите живота си, "Дълбините на древността" е вашата книга. Един увлекателен съвременен роман, преплетен с най-важните моменти от българската история, в търсене на изгубения дух и начините за възраждането му. На страниците на книгите оживяват знакови личности от дълбока древност до наши дни. Кои сме ние, откъде идваме и накъде отиваме, какво е мястото ни в глобалните политически игри, как един човек и един народ могат да променят съдбата си, ... |
|
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |
|
|
Сборникът съдържа социално-психологически есета на най-актуални за България теми, сатирични разкази и хумористични миниатюри, които в ироничен план илюстрират една или друга съществена страна на онова, от което българинът би трябвало да се отърси, ако иска наистина да се прероди. Любен Дилов е сред най-известните у нас и в чужбина български писатели. Автор е на няколко десетки книги за възрастни и деца - романи, повести, сборници с новели и разкази. Има 32 издания на книги в чужбина на единадесет езика в милионни тиражи. Особената си популярност дължи на своята фантастика, която се отличава със сюжетно разнообразие и ... |
|
|
Ида Даниел (1977) е сред най-младите и талантливи автори от новото поколение поети, дебютирало в средата на 90-те години на ХХ век. Нейната първа поетическа книга „Дантелени разни парчета“ (1996), издадена от „Издателска къща Жанет 45“, веднага беше забелязана от авторитетните критици и новите читатели на поезия. Сега във втората си книга „Бавните неща“ Ида Даниел остава вярна на вече изкованите в предишните й стихотворения особености: изключително внимание към начина, по който се изричат думите, разрушаващо-съзидателна игра между изрази, думи и значения, трупане на неологизми, които имат способността да съчинят наново ... |
|
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
"Не ми е чудно. Много ми е бабино. И лятно. И захарно, и аспиринено. Доматено. Малинено. Червено. Огън. Пладне. Една копа сено в градината. Така ми е..." Бояна Петкова "Ако и на вас ви е така, ще се намерите с тази книга. Ако не, но прочетете стиховете, ще поискате да ви е така и книгата пак ще ви намери. В тази поезия жените са от сой и въглен и са само веднъж, пуловерите имат тъжни дупки и, докато пушим, се разплитаме някъде из opium fields forever... В най-хубавите стихотворения от тази книга малките чудеса на поезията се случват, тихо и ненатрапливо." Георги Господинов ... |
|
|
Петата белетристична книга на Олга Шурбанова „Вкус на Моцарт“ е своеобразно продължение на предишната – „ Лично време “. В нея времето отново е лично, то тръгва от познатата ни вече софийска интелигентска фамилия, за да ни отведе при хора и събития, които по един или друг начин са олицетворявали българската духовна среда в наглед „най-застойните“ години на ХХ век. Писателката обрисува Моцартовата същност на това нейно и наше общество, което не ще да знае за Салиери, с такова психологическо проникновение и ярък колорит, че изпитваме илюзията за онова „вече видяно“, дори и да не сме го зървали никога. Магията на книгата, ... |
|
|
1928 г., Париж. Измършавяло и болно момче е намерено от добро семейство. Талантът и добрината му го превръщат в любимец в новия дом, а семейството му показва живот, за какъвто не е мечтал. Но момчето е нямо, или поне така смятат всички. Докато израства като млад мъж, влюбвайки се в красивата Ел, и посещавайки уроци в престижната Парижка консерватория, той почти е забравил за ужасите от миналото си или за обещанието, което се е заклел да спази. Но в цяла Европа злото се надига и никой не е в безопасност. В сърцето си момчето сякаш знае, че цял живот ще му се наложи да бяга. 2008 г., Егейско море. Седемте сестри се събират ... |
|
|
Книгата Лице без маска е автобиографично повествование с елементи на художествена публицистика. В широко разгънат и лесно достъпен стил, книгата леко се чете, а богатството и разнообразието на тематичния материал обхваща: произхода на фамилията Бехар на Балканите и по българските земи; историческия квартал Орта Мезар с неговите четири синагоги и мултиетнически обитатели; работата на д-р Шемуел Бехар като лекар, впоследствие талантливите му изяви на оперната сцена и на концертния подиум. А когато маските най-сетне са вече свалени, остава оголеното лице, обветрено от критичните или ласкави оценки за постиженията на автора ... |
|
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев. ... Сън за щастие, Епически песни, На острова на блажените."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
