Имаше я, после я загуби... Сега ще стори и невъзможното, за да я спечели отново. Могъщ, амбициозен и умен, Доминик Дейвънпорт си е проправил път от нищото, за да се превърне в Краля на Уолстрийт. Притежава всичко - красив дом, неотразима съпруга и повече пари, отколкото може да изхарчи през живота си. Но независимо колко печели, никога не му е достатъчно. А докато постоянно преследва нещо повече, отблъсква единствения човек, за когото той е просто достатъчен. И едва когато тя си заминава, Доминик разбира, че в живота има и по-ценни неща от парите и славата. Но, може би, е твърде късно. Мила, интелигентна и грижовна, ... |
|
Истинската любов съществува и идва най-неочаквано. Дори Латъм е свита и скромна, далеч от идеала за жена, будеща страст. Дълго се е съобразявала с правилата на деспотичния си баща и сякаш е обречена да живее в сянката на сестра си - целуната от Господ красавица. Опитвайки се да избегне надвиснала над нея заплаха, тя решава да плати на човек, имащ славата на наемен убиец, за да се омъжи за нея. Репутацията му не я плаши, нито пък фактът, че е човек без сигурни доходи. За Коул пък Дори Латъм е безлична - нито красива, нито грозна, нито даже обикновена. Двамата са като куче и котка. Тя винаги е готова да се заяде с него и ... |
|
Какво се случва, когато Пепеляшка се влюби в Звяра? Аз винаги съм вярвала в приказките, а той предпочита историите на ужаса. На Деймиън Блекстоун не му пукаше, че аз съществувам. Влезе в живота ми по една-единствена причина - да намери отговори за миналото си. Беше въплъщение на злодея от любимата ми приказка - но онзи, който разрушава щастливия край. И точно заради това не можех да разбера защо мъжът, който ме отгледа, е решил да постави условие в завещанието си към мен и Деймиън да се оженим. Не бях сигурна, че ще мога да живея с мъж като него. Ние бяхме пълни противоположности - аз обичах да се къпя в слънчева ... |
|
Преди шест години в една закусвалня срещнах един невероятен непознат, който ми се изплъзна... или по-точно не дойде на уговорената ни среща. Уилям Картър, въпросният непознат от срещата ни преди шест години, бе последният човек, когото можех да си представя във фирмата на баща ми, където работех и аз. Та, докато се боря с паниката и вълнението, мъчейки се да се държа що-годе естествено, си давам сметка, че той дори не ме помни. Не съм сигурна дали да изпитвам облекчение, или тъга. Нещата се влошават, когато се разбра, че ще ни се наложи да работим в тясно сътрудничество, но категорични му заявих, че вече не си падам по ... |