"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
|
Обикновен четвъртък е и всичко най-после отново би трябвало да е нормално. Само че, когато е замесен криминален клуб Четвъртък, проблемите винаги са на крачка разстояние. Четиримата любители на загадките тръгват по следите на местна легенда, убийство и липсващ труп. Случаят би трябвало да е от любимия им вид - отдавна забравен. Но се оказва, че някой помни. С убийствена яснота. Елизабет е изправена пред нов враг и изборът е простичък - да убие, или да бъде убита. И докато тя се бори със съвестта си (и с един пистолет), Джойс, Рон и Ибрахим трябва да открият отговорите и да сглобят целия пъзел. Въпросът е - ще им стигне ... |
|
|
В съвременния свят, объркан от представите на много хора, все още има място за Бога - въпреки изключително трудните, невероятни ситуации, които се случват в живота на един човек. Това е една потресаваща история за това, как Бог може да измъкне Свое дете от тресавището на злото и да го пресели в Своето царство на светлината. Едва ли някога сте чели по-впечатляващо свидетелство за такова събитие. Тази книжка не е за хора със слаби нерви! ... |
|
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
|
Ниша се радва на привилегирования живот на съпруга на заможен и влиятелен бизнесмен, с когото обикалят целия свят. Неочаквано той подава документи за развод и я лишава от бляскавия ѝ лайфстайл. Ниша буквално остава без нищо, но е твърдо решена да си върне онова, което ѝ се полага. Саманта просто се опитва да оцелее - мъжът ѝ изпада в депресия, след като загубва баща си и работата си, и прекарва дните си пред телевизора. Сам се опитва да му помогне, макар самата тя да се нуждае от подкрепа. Не се чувства комфортно и на работа, където се превръща в мишена за новоназначения ѝ шеф. Бъдещето ѝ в ... |
|
|
Преведена на немски, френски, испански, турски и много други, История на пчелите разказва завладяващите истории на три поколения пчелари от миналото, настоящето и бъдещето, които свързват животите си с пчелите, със своите деца и един с друг на фона на неотложна глобална катастрофа. Англия, 1852 година. Уилям е депресиран биолог и търговец на семена, който се заема със задачата да построи изцяло нов тип кошер, който да донесе на него и децата му чест и слава. САЩ, 2007 година. Джордж е пчелар, който води трудна битка с опазването на кошерите си и се надява синът му да спаси фермата му от глобалната криза с изчезването на ... |
|
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
|
Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е ... |
|
|
"Вземете си почивка, оттеглете се за няколко часа с книгата на Иванка Могилска. В нея избухват деликатни, пастелни фойерверки. Тайните копнежи показват острите си зъбки. В някой срутен храм може да зърнете следа от стъпките на бог. Може да се опитате да си простите за нещо, което никой друг не помни. Да си върнете младостта под слоя огорчения и умора. Може да откриете в пощенската си кутия писмо. Или кестен. Може да чуете как делфините пляскат с опашки в каналите на Венеция, завинаги бистри като сълза. Всичко това живее в разказите и очаква да го открием." Мария Донева "Този сборник с разкази е пълен с ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
