Още приживе Майстора е приет за класик, патриарх не само на движението за Родно изкуство или Роден стил (както го нарича още през 30 -те години Чавдар Мутафов), но и за кулминация на цялата българската живописна традиция (според определянето на Кирил Кръстев) наред с Боянския майстор и Захарий Зограф. "Фигурата на Владимир Димитров-Майстора стои самотна на фона на нашето изобразително изкуство" с такива постижения, които го отделят рязко от всички останали, коментира през 1952 г. Борис Колев. "Изкуството на Владимир Димитров-Майстора се рязко отличава от всичко, правено у нас в тази област през последните ... |
|
Философско-психологическа автобиографична дисекция на обществото и човека от Втората световна война до днес. Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни. Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече. Книгата е с Нобелова награда за литература за 2022 г. ... |
|
Сестрите Тилда и Елида наближават осемдесетте си години, но като стари моми все още живеят заедно в родния си дом в малко шведско селце. Битието им е спокойно и комфортно, но в къщата им няма никакви модерни удобства - тоалетната им е в двора, а водата, която ползват, се вади от кладенеца. Всичко се променя, когато до тях се нанася новият съсед Алвар Клеменс. Двете започват да си купуват нови рокли и напълно забравят, че брат им би предпочел да ги прати в старчески дом, за да превърне семейната къща в лятна вила. Поблазнени от красивата вътрешна тоалетна на Алвар, решават и те да си направят. Откъде обаче биха могли да ... |
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
Автори на тази книга са известните съветски пълководци: маршалите на Съветския съюз Александър Василевски, началник на Генералния щаб; Иван Конев и Константин Рокосовски, командващи войските на основните фронтове по време на Втората световна война. Георгий Жуков при всичките си таланти на предводител се отличавал с труден характер и бил нееднозначна личност. Какъв е бил Маршалът на Победата, пълководецът и човекът? Какви са били отношенията му със Сталин? Спомените на хората, познаващи го отблизо и във военно, и в мирно време, ни представят образа на прославения пълководец, на героя, познал триумфа и немилостта, любовта ... |
|
Рабо Карабекян е еднооко старче, провалил се художник и ветеран. Изоставен от кръвните си роднини, другарите от ротата и съмишлениците по четка, той е превърнал дома си в музей, а самия себе си - в пазач на миналото, който крие последната си тайна в заключен хамбар. Рабо дружи с легенди като Джаксън Полък и Марк Ротко, тъй като сам е един от основоположниците на абстрактния експресионизъм - школа, която не символизира нищо и със своята себевглъбеност отлично обрисува съвременното състояние на света. В мнимата автобиография на своя герой неподражаемият Кърт Вонегът засяга силно смущаващи въпроси за стойността не само на ... |
|
Една любов, непознаваща пределите на времето. Обречена да се повтаря отново и отново, докато героите загърбят това, което им пречи да бъдат заедно. Средновековна испанска куртизанка и свещеник се срещат отново след векове - тя е независима жена, той - знаменит професор. Дали ще се познаят и как ще свърши историята им този път? Или освен тях са се преродили и онези, които в миналото са им попречили да бъдат щастливи? Наука, религия, езотерика се преплитат в едно, за да дадат отговор на много въпроси, както и да породят нови... Изложба на млад фотограф ни връща назад във времето и разплита началото на една любовна история, ... |
|
Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |
|
Всяка любов се разпада на моменти, които в неделя, пред чаша кафе и сметанов сладкиш, се наричат спомени. Малки мигове от времето, когато си бил щастлив, когато си летял. Те не могат да умрат... Едно пътуване през горещото испанско лято. Двайсет различни лица на любовта. Събрани са в Барселона като парченца от мозайка на Гауди - цветни, различни, с още неизгладени от времето ръбове и с бляскав гланц от мечти. Даниела е от България, Олга - от Колумбия, Марта - от Испания, Хавиер - от Аржентина, а Абнер и Тобиас - от Германия. Отправят се заедно към Кадакес, за да отпразнуват рождения ден на Марта. Но се оказва, че всеки ... |
|
Красив свят, къде си ти е възхваляван от критиката роман на Сали Руни, зареден с обезоръжаваща интимност и с предизвикателните ѝ възгледи за развитието на света, напълно оправдава всички очаквания. Добила култов статус сред широка читателска аудитория, след шедьовъра Нормални хора, Руни се завръща с история за обърканите отношения между две двойки, за която тя получи втората си Ирландската литературна награда за роман на годината. Красив свят, къде си ти е определян като най-зрелия ѝ роман дотук и е впечатляващо автентична дисекция на отношенията между трийсетгодишните. Руни размишлява над смисъла на живота, ... |
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
В древногръцката митология фуриите са богини на отмъщението и оттук вече разбираме, че това е сериозен, дълбок роман, който няма да ни остави равнодушни. Невидимите фурии на сърцето е книга най-вече за любовта, невинаги такава, каквато си я представяме, понякога предателска, понякога убийствена. За любовта не само към друг човек, но и към себе си и за стремежа да се приемем такива, каквито сме. Сирил Ейвъри не е истински Ейвъри, както постоянно повтаря баща му. Съвсем млада майка му е прогонена от родното си село в дълбоката провинция на Ирландия, след като се разчува, че чака извънбрачно дете. Сирил е осиновен от богато ... |