"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
Къщата с черешите не е измислена. Тя съществува. Истинска е и съдбата на семейството на собственика ѝ Константин Петков. Човек богат и добър - две трудно съчетаеми качества. И ако парите го тласкат напред, то добрината му го погубва. В обърканите следдеветосептемврийски времена новата власт се хвърля да отмъщава незнайно за какво на предприемчиви българи, като ги разстрелва и изселва. Сред тях е и Константин. Впоследствие синът му Владимир е изправен пред избора - мъст или човечност."Книгата с красивото заглавие Къщата с черешите ще привлече вниманието на ценителите на изисканата художествена проза. Те няма да ... |
|
Кла, учител по религия от Енгадин, решава да прекара една зима в Истанбул. Той е получил стипендия, за да работи върху изследване свързано с Константинополската мисия на Николай от Куза. Но той е в Истанбул и защото има нужда от рефлексия по отношение на собствения си живот. След среща с младия турски сервитьор Баран двамата се потапят в града: скитат из уличките и пазарите, седят край морето и в кафенетата, посещават заедно хамам. В разговорите им късносредновековният свят с неговото разделение на Източна и Западна църква се сблъсква директно с културно разделения Истанбул на настоящето. По време на таен дервишки ритуал, ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
През април 1999 година мирното градче Маунт Плезънт е разтърсено от вестта за извършено убийство. Тялото на неотдавна заселилата се там Аляска Сандърс е намерено край брега на съседното езеро. Много скоро убиецът е разкрит и следствието приключено, макар финалът му да е белязан от трагичен инцидент. Ала единайсет години по-късно случаят отново изплува. Сержант Пери Гахалоуд от щатската полиция на Ню Хампшър ще започне всичко отначало и с помощта на своя приятел Маркъс Голдман ще стигне до истината. Пътят до нея обаче се оказва осеян с множество лъжливи следи. Един след друг героите на драмата разкриват действителната си ... |
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |
|
"– Мамо, я кажи за кого от тях най-много ти е домъчняло? Мама занарежда с тежки въздишки: – Какво да кажа? За кого по-напред. Сърцето ми се къса за всички тях. За всеки по различен начин. Как да реши човек коя сърдечна болка е най-силна? – То се знае, че за Мохамад! - Чичо вдигна рамене. – За господин доктора, или, както татко го наричаше, престолонаследника. Още повече че него най-отдавна не го е виждала. Нали така? От колко години? – От трийсет. – Трийсет ли!? - възкликна леля. – Скъпа мамо, грешиш. Той два пъти си идва. Колко години от тогава? – Трийсет и пет. За това време дойде веднъж през седемдесет и трета и ... |
|
„Хората сме като тревата – не порастваме с дърпане“, мисли си една от героините в тези разкази, когато открива, че нещата не се учат с казване, а с живеене. Затова и тези разкази не проповядват и не съдят. Те водят душата по тайни пътеки, с тиха и стопляща човечност разкриват светове и провокират въпроси. В тези разкази човек може да чете списъци с цифри и да вижда богиня. Може да стои на едно място и пред него да се извърви целият живот. Може да открие красота и спасение в дизайна на един търмък. Защото красотата идва от желанието да се направи нещо по-добро от минимално достатъчното. Или както пише Веселина Седларска: „ ... |
|
В стихове и откровения най-обичаната българска поетеса дава своите отговори на важни въпроси на живота."Първият въпрос, който помня, е Докога?!", последван от името ми, ту галеното, ту цялото, в зависимост от възрастта. Докога ще продължаваш да си правиш каквото си наумиш? Докога ще пресичаш булеварда диагонално? Докога през едното ухо ще ти влиза, а през другото излиза? Докога всички налице, а ти наопаки?... И никога не съм давала отговор на този въпрос. Просто не е стоял пред мен – аз си знам, че това, което правя и мисля, е така. И мога да обясня защо, ако ме изслушат. Защото винаги, каквото и да направя, съм ... |
|
Млад французин, изкусен майстор на фехтовката, чува, че в императорска Русия може да преуспее всеки уверен в себе си авантюрист. Той пристига в Санкт Петербург и попада сред местната френска колония. Не му е нужно много време, за да разбере, че сънародниците му виждат във всеки новопристигнал конкурент и заплаха. Различна от другите е Луиза, която е сърдечна, добронамерена и му помага да се установи в града. Тя го представя на своя приятел и любим - граф Аненков, който се превръща в негов покровител. На фона на великолепните императорски резиденции, прекрасни паркове и красиви дворци се разгръщат сложни човешки ... |
|
Размисли, фрагменти, вдъхновения, филипики, есета, пътеписи. Да лекуваш човешките болести е благородна професия, Но да се опиташ да излекуваш хората от тяхната леност и бездушие, от упорството им да бъдат невежи и да съсипват от глупост живота си не е по-малко достойно занятие. В тази книга известният български пулмолог проф. д-р Коста Костов с детинска откровеност изплаква най-големите си болки и тревоги за днешното състояние на страната ни. Кратките есета, публикувани по различно време и по различни поводи, събрани тук, показват един човек с пламенно възрожденско мислене и преклонение към историята ни. Но и яростен ... |
|
Старинният английски град Йорк, както и целият свят, са притихнали. Притихнала е и книжарница Изгубени думи. Всички са затворени по домовете си и контактите дори с роднини и съседи са ограничени. Книжарницата също затваря врати - точно когато хората имат най-голяма нужда от книги: да пътуват чрез тях по света, да избягат от страховете си, да стоплят душите си и да почувстват, че не са сами. А собственичката Лавдей се чуди какво да направи, за да оцелее книжарничката ѝ. Тогава получава писмо с чек от възрастна двойка - техни клиенти, които молят да им бъдат препоръчани и изпратени нови заглавия. Лавдей и нейната ... |