"Първа среща с руси: На 5 септември Добрич биде събуден от оглушителна артилерийска канонада: равнината зад панаирището, по двете страни на железничната линия за Меджидие, се заля от огнени езици и забълва гранати... Добричени изтръпнаха пред нависналата грозота, - те знаяха, че от Меджидие се чака 200 000 руска войска. Изпълниха улиците старци, жени и деца и почнаха да се кръстят, вторачени на изток. Те само се кръстеха, - никой не бе свил бохчичка, никой не смяташе още да бяга: хората бяха опиянени от освобождението си. Но гъстите конни редици растяха в степта, като движещ се фантом, и скоро обхванаха дясното ... |
|
Том 2 от поредицата "Неизвестната война" на Ото Скорцени. ... "Във всяка война успешна специална операция може да осигури политическо превъзходство.""Белязания", както е известен в армейските среди на нацистка Германия, или Ото Скорцени, щандартенфюрер от СС, кавалер на ордена "Рицарски кръст с дъбови листа", е митична личност в историята на ХХ век. Австриец, роден във Виена през 1908 г. и получил инженерно образование във Виенския технически университет, Скорцени се изявява на Източния фронт през 1941 - 1942 г. като безстрашен воин с лидерски качества. През 1943 г. е назначен за ... |
|
Том 1 от поредицата "Неизвестната война" на Ото Скорцени. ... "Във всяка война успешна специална операция може да осигури политическо превъзходство.""Белязания", както е известно в армейските среди на нацистка Германия, или Ото Скорцени - оберщурмбанфюрер от СС, кавалер на наредбата "Рицарски кръст с дъбови листа", е митична личност в историята на ХХ век. Австриец, роден във Виена през 1908 г. и получава инженерно образование във Виенския технически университет, Скорцени се изявява на Източната фронт през 1941/42 г. като безстрашен войн с лидерски качества. През 1943 г. е назначен ... |
|
"История на българските държавни символи" е историята на герба, знамето и химна на България. Изложението има за цел да запълни множеството празноти, съществуващи в предходни проучвания, както и да поправи някои грешки. Досега в България не съществува цялостно, детайлно изследване на историята на националните символи. Ето защо настоящият труд запълва тази празнина, съществуваща от години в българската историография. При подготовката на изложението са издирени множество допълнителни извори, които досега не са били известни на изследователите. Обърнато е внимание на някои пренебрегвани факти, детайлно са ... |