Червени страници

Антон Страшимиров Времетраене: 1:07 мин. Призован Александрина Крушарска Времетраене: 0:57 мин. Българската авиация и космонавтика в епохата на Студената война Димитър Недялков Времетраене: 1:04 мин. Лесният начин да спрете емоционалното пиене Алън Кар Времетраене: 1:00 мин. Лесният начин да живеете осъзнато Алън Кар, Джон Дайси Времетраене: 0:51 мин. Социална психология Дейвид Г. Майърс Времетраене: 1:06 мин. Невъзможни създания Катрин Ръндъл Времетраене: 0:58 мин. Млади, богати вдовици Кимбърли Бел, Ванеса Лили, Лейн Фарго, Кейт Холахан Времетраене: 1:06 мин. Най-красивите 20 тропически острова в света Пламен Тодоров Времетраене: 1:12 мин. Да стареем млади. Наука и технологии Сергей Янг Времетраене: 1:31 мин. Приключенията на невидимия Тонино Джани Родари Времетраене: 1:14 мин.

"Първа среща с руси: На 5 септември Добрич биде събуден от оглушителна артилерийска канонада: равнината зад панаирището, по двете страни на железничната линия за Меджидие, се заля от огнени езици и забълва гранати... Добричени изтръпнаха пред нависналата грозота, - те знаяха, че от Меджидие се чака 200 000 руска войска. Изпълниха улиците старци, жени и деца и почнаха да се кръстят, вторачени на изток. Те само се кръстеха, - никой не бе свил бохчичка, никой не смяташе още да бяга: хората бяха опиянени от освобождението си.

Но гъстите конни редици растяха в степта, като движещ се фантом, и скоро обхванаха дясното крило на варненските вериги.
Стана страшно: казашки разезди със снопчета слама на върлини слязоха откъм руския паметник, и се насочиха към града, ще го запалят... И дигна се писък по крайните улици. Но по седловната при южната гара над Добрич се зададе ивица войска, която изеднаж се разгърна, като черен змей. Сега в ужасения град се понесоха викове на радост:
– Българска войска иде!... А казашките разезди се сепнаха като издебнати на мърша ято врани. Те извиха назад, сгъстиха се и почнаха да обстрелват... не врачанските вериги, а града!

То бе странно... А казаците сипеха залпове върху чертите на града, защото след дружината се бяха понесли и добричени. Файтонджиите бяха впрегнали файтоните си, коларите - своите каруци, който имаше кон, яхнал го беше: тичаха всички да помагат. Работата бе обща, трябваше да се прогони врагът от родната стряха: кой би могъл да стои със скръстени ръце? Сипеха казаците залпове върху почернелите от народ черти на града, като смятаха, че там прииждат нови войски. А врачанци, не възпирани от огъня на русите, зачестиха прибежките си и вече хвърляха недомлъвки: "събират се"... "дано ни дочакат ножа"... "маки, леш че падне"..."
Антон Страшимиров

Анико ЕООД
София, 1233
бул. Николай Столетов №37
grigorov@sitebulgari.com

Предговор
Антон Страшимиров - Червени страници (1917 г.)
Към северния фронт
По небето и на земята
Кървав праг
Езеро
В Добрич
Въоръжен народ
Свобода
Изхвърлен
Една нощ
Последна служба
Първа среща с Руси
Момент
Апотеоз
Приложения:

• Тодор Панов - Румънските зверства, София 1916 г.
• Документи
• Проф. Анастас Иширков
• Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско, писани за нашите делегати на бъдещата мирна конференция, София 1917 г.
• Дипломатически документи по добруджанския въпрос