"Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка - едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!" Митко Новков "Комореби" е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка - и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните ... |
|
Яна Тодорова е родена през 1988г. в Димитровград. Завършва българска филология през 2010г. и журналистика през 2012г. в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". От 2010г. работи като преподавател по български език и литература в гр. Хасково. Първи стъпки в поезията Яна прави със стихосбирката "Целувки през стъкло", която се появява през 2010г. С тази книга тя представя родния си град на XXXVIII издание на националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет""Стиховете на Яна Тодорова са полет към бъдещето. Те са криле за небето, което тя им обрича - високо и истинско!"Ели ... |
|
Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране на книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания. Издава се в подкрепа на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 година. „Дневник на Корабокрушенеца“ е последната, девета книга от едноименния роман в стихове, както авторът сам определя завършения, според него, поетически корпус на лириката му, писана и публикувана от 1981 г. насам. В този смисъл „Дневник на Корабокрушенеца“ е антология от една по-голяма антология, ако разбираме лирическото творчество в смисъла, който му определят класици като Бодлер и Блок с ... |
|
"Със стихосбирката на Сабина Кърлева "Военната фотография" се заявява нов глас в съвременната българска поезия. Освободена от интимните и самодостатъчни вслушбвания на аз-а, книгата отправя погледи към историята (като лична утопия), към войната (като лична участ), към паметта (чрез различни стратегии за уплътняване и въплътяване), философски промислени и заявяващи света за съвременния млад човек - уж смрачено-статичен, но с ненадейно възправящия се жест на вилицата, пробождаща сухия език на деня."Яница Радева "...Хранопроводите на дните ще върнат всичко обратно. Стомасите на времето ще са отново ... |
|
Разговорите с Екатерина Йосифова, водени от Николай Трайков между 2009 и 2013 г., тематизират поезията и живеенето от 50-те години на XX век насетне. Тяхното голямо достойнство е в свободния творчески подход към т.нар. "анкетен метод" и постигнатата атмосфера на реално общуване с една от най-значимите български поетеси. Читателите стават съпричастни на истински творчески диалог, прорязан от дълбинни споделяния за писането и съществуването. Диалог, в който въпросите и отговорите често се трансформират в прозорливи тълкувания и самотълкувания. ... |
|
Дневник (1950 - 1951, 1955). Досие (1925 - 1958). Албум (1930 - 1957). ... Тази книга се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял. За пръв път тук се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича "Черната тетрадка". В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят. Докато той пише дневника си, други водят "записки", попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го ... |
|
"Милост към езика" е надсловът на малкото на брой, но изключително стойностни стихотворения във втората книга на Боряна Кацарска. Вярвам, че появата ѝ няма да остане незабелязана от ценителите на високата поезия! Боряна Кацарска има памет за езика на предците си (биологични или литературни), но и когато се обръща към стиховете на други автори, с които усеща "родство по избор", нейните стихове говорят на свой език и с особено внимание към поетическата форма." Иван Цанев ... |
|
Поезията на Вардан Хакобян е белязана с дълбок драматизъм и екзистенциалност, често изразени чрез автентична парадоксална метафоричност. Драматизмът на Вардан Хакобян е мъдър и светъл, катарзисен - той не внушава безнадеждност и отчаяние, а обратното, в сблъсъка с омразата се ражда любовта, в сблъсъка с мрака се ражда светлината, в сблъсъка със смъртта се ражда нов живот. Неговата поезия е свидетелство именно на тази трансформация, следствие на която посредством "космическото съзидание" на Словото - "Черната градина" ("Градината на смъртта") се превръща в "Градина на Живота". Родена ... |
|
"Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после само с една сълза да сложи точка на миналото време. Тя може да се запие в самотните светове на чувствата, да се блъска във вълните на неразбирането, в скалата на човешкото време с мечтата за една "чиста и светла пътека в очите на другия". Такива мисли се трупаха в главата ми, като четях ... |
|
Тази книга няма претенциите за научна дисекция на геолога и неговата очарователна и същевременно достатъчно трудна професия. По-скоро тя се опитва да разкрие някои негови характерни черти и недостатъци с помощта на шегата. Подобно на учените от редица други области на знанието (физици, химици, биолози, медици, математици и др.), геолозите също притежават силно развито чувство за хумор, което им позволява да излизат от различни критични ситуации или да правят по-приятна нелеката им работа. Всичко в книгата е само "една шега", макар че на места много от ситуациите и резултатите изглеждат почти "на сериозно& ... |
|
Книгата е двуезично издание на български и английски език. ... В този дневник от стихове, поетът Антон Баев споделя с нас 63 меланхолии. Тези меланхолии са далеч от отчаянието. Тия зрели стихотворения, изпълнени с опита и радостта от живота, ни увличат в едно пътуване, в което отново ще открием човечността, поезията и, разбира се, себе си. "Има родство по кръв и родство по избор, както знаем от Гьоте, но има и друго родство, родство по тъга. Четейки поезията на Антон Баев, споделям такова родство, усещам близък този юг на тъгите ни, тяхната митология и биография. Да, тъгите ни имат особена география и биография. ... |
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |