Още един от шедьоврите на новелистката Дорис Лесинг - роман за човешките копнежи и човешкото несъвършенство. ... С този роман Дорис Лесинг се завръща на места, които познава от личните си преживявания – Лондон през 60 -те години на ХХ век и постколониална Африка. Тя разказва историята на три забележителни жени от различни поколения, които търсят и откриват своя път в пленителните утопии и политическите борби от най-новата история. Франсес Ленъкс се озовава в големия дом на свекърва си Джулия, след като съпругът ѝ Джони, комунистически лидер, я изоставя с двамата им сина. Тук се събират младежи с всевъзможни ... |
|
|
Наскоро "The Observer" състави свой собствен списък на най-важните белетристични произведения от последните 300 години. "Добрият войник" на Форд Мадокс Форд зае почетното 43 -то място, а издателство "Панорама", сякаш знаейки това, зарадваха българските читатели с български вариант на тези приказки за страстта. "Добрият Войник" на Форд Мадокс Форд (1873 - 1939) е сред най-ярките явления на романистиката в световната литература. Мнозина го смятат за първия роман на модернизма, който експериментира с разказвача и неговата функция, с повествованието, разчитащо на потока на създанието. ... |
|
|
"В началото на януари 1921 година ми донесоха писмо от болницата в Ница. Намерили го във вещите на някакъв отчаян мъж, който си бе прерязал гръкляна. Мислели, че няма да оживее; Аз го прочетох и се развълнувах от духа на този гений. Това наистина бе нещо като огнена вихрушка на полета, признанието на един нов Максим Горки, дошъл някъде от Балканите. За щастие, лекарите в Ница успяха да го спасят. Реших да се срещна с него. Първо започнахме да си пишем и така станахме приятели. Казва се Панаит Истрати. Роден е в Браила, на Дунава, през 1884, син на гръцки търговец контрабандист, когото никога не е виждал, и на ... |
|
|
"Любов и изгнание. Мемоари за ранните години" на Айзак Сингър обхваща период от живота му, започващ с детството и младостта в царска Русия и Полша, болшевишката революция и пагубното влияние на комунистическите идеи, сталинските чистки, ужасът на фашизма, мизерното съществуване и липсата на надежда. Описаният период завършва около две години след емигрирането на Сингър в САЩ през 1935 г. "Любов и изгнание. Мемоари за ранните години" е белетризирана автобиография на писателя. "Животът е романът на Бог. Да оставим Бог да си го пише.""Не станах вегетарианец заради своето здраве. Станах ... |
|
|
Първият случай на инспектор Барбароти от Хокан Несер - един от "големите" в скандинавското крими, носител на "Европейската награда за криминална литература". ... В малкото шведско градче Шумлинге Карл-Ерик и Росмари Хермансон очакват трите си деца и се подготвят да отпразнуват двоен юбилей: 65-годишнината на Карл-Ерик и 40-годишнината на дъщеря им Ева. Децата се прибират в бащиния дом, но всяко донася своите грижи и сякаш ги "мята" върху плещите на чувствителната Росмари. Ева винаги се е държала дистанцирано към майка си, Роберт се е сдобил с ужасяващо за всеки родител прозвище, и то в ... |
|
|
Матилде е успешен пластичен хирург и отваря частна клиника. По всичко личи, че е на прага на бляскава кариера. Като жена може да се каже, че е преуспяла: умна, комбинира бизнес нюх с високи морални стандарти, щастливо омъжена е и има интелигентен шестнайсетгодишен син, но външността понякога лъже. Вечерта, когато трябва да празнуват откриването на клиниката, Матилде осъзнава в какъв капан е попаднала и как професионалните успехи не компенсират останалото. Остава сама за още едно питие на бара и я заговаря непознат мъж, за когото тя очевидно не е непозната... Според Матилде хората се занимават със съпруга ѝ. Той е ... |
|
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
|
"В предлаганите три повести авторът изследва скритите тайни на човешката душа, копнежа по духовно съвършенство и сближение с вечността. Независимо от общественото положение, жизненото поприще и личните постижения в надпреварата да се реализираш през краткото време на своя собствен живот, стремежът да постигнеш индивидуална изява, е еднакъв за всички. Историческата епоха влия върху външните белези на битието, но не и на вътрешния импулс да получиш лично удовлетворение от осъществяването на благородните си помисли да си полезен не само в своето време, но и за бъдещите поколения. Белетристиката на Арво Валтон се родее с ... |
|
|
Представете си империя, която се е затворила за света за век и половина. Никой неин поданик не може да излезе извън пределите ѝ, чужденците не се допускат, религиите им са забранени, а на идеите им се гледа с подозрение. Въпреки това съществува един малък прозорец на тази държава-крепост: изкуствен остров, свързан с пристанище на сушата, в който работят шепа европейски търговци. И макар вратата на империята да е заключена, това не може да попречи на срещата на умовете и сърцата. Годината е 1799 -а, държавата е Япония, пристанището е Нагасаки, островът е Деджима, където ни пренася панорамният роман на Дейвид Мичъл. ... |
|
|
Петото дете е смразяваща, завладяваща и дълбоко тревожеща книга, която може да се определи като роман на психологическия ужас. В разгара на сексуалната революция от 60-те години на миналия век Дейвид и Хариет споделят старомодния идеал за щастливо семейство с много деца. В началото техният брак е точно такъв, какъвто са си мечтали – раждат се четири хубави, здрави и умни деца. С петата бременност на Хариет нещата се преобръщат – рожбата Бен е истинско чудовище и превръща живота им в ад. Оттук насетне те насочват цялата си енергия за „очовечаването“ на петото дете, но се отчуждават един от друг. Четирите им „истински“ деца ... |
|
|
Едно от големите достойнства на Йонел Теодоряну (1897 - 1954) е класическият, ясен, чист език, както и интимният, задушевен тон, убеждаващ ни в неговата искреност. С описанията на природата и нравите в румънската провинция Молдова през бел епок, преди Първата световна война, и маниера на повествованието тази красива поетична проза се родее с опусите на Алфонс Доде, Марсел Паньол, Ален Фурние, също опоетизирал света на детството. Теодоряну е безспорен майстор на диалога. А разказът му е изграден в голямата си част върху диалозите между героите. С остра наблюдателност, тънък психологизъм, непринуден хумор, с малко, но ... |
|
|
"Мъжът Рапан" е кратък, но изпълнен с висок емоционален заряд роман. Млада жена, инженер-физик по професия, но писател по призвание, отива на семинар на екзотичен остров в Карибския басейн. Там тя среща мъж, който наусетно запълва цялото й същество и я въвлича в изпълнена с опасности и приключения любовна връзка, може би точно тази, за която тя тайно е мечтала. ... |
