Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |
|
|
От автора на бестселъра "Ловецът на хвърчила" - книгата, която развълнува целия свят и вдъхнови Марк Форстър за филма, който очакваме в България през април. "Хиляда сияйни слънца" е на първо място в класациите на "Пъблишърс Уийкли" за най-продаваните романи през 2007 г.! Драматичен и вдъхновяващ разказ за съдбата на две жени, събрани под общ покрив от опустошителната война в Афганистан и измамата на един деспотичен мъж. Мариам и Лайла са от два свята, от различни поколения и култури. Тяхната среща поражда омраза помежду им, но животът ги превръща в приятелки и съюзници, разделени от смъртта. ... |
|
|
Третият том от съчиненията на Захарий Стоянов включва неговите трудове свързани с такива титани на Българското възраждане като Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Тук е и книгата му "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитъра и Стефан Караджа". Изданието е придружено от бележките на Тодор Ташев. Поместени са статии от Александър Бурмов, Стефан Каракостов и Николай Жечев. "И когато описва живота и делата на видните революционни дейци, и когато проследява героичния път на четите, Захарий Стоянов поставя винаги на преден план ролята на народните маси, силата на народа. Неговите симпатии са ... |
|
|
В ранна утрина светлина всички лица изглеждат бледи и мрачни. Шокирани и разярени. Варна трябва да е град, либерално мислещ, сигурно пристанище за отдих и бягство от лудостта на останалия свят. Точно поради тази причина хората избират да почиват тук, но тя вече не е валидна. Един убиец я отмени завинаги или поне за достатъчно дълго време с четвъртото си убийство. Градът вече е пълен с тайни. Всъщност тайните са най-продаваната стока. За по малко от седмица мъжът направи всичко възможно, за да задоволи търсенето, като истински професионалист знаеше тънкостите на ответните действия. Така шахматист решава сложна почти ... |
|
|
Детектив Йордана е по следите на кошмарен убиец-канибал, имитатор на заловения преди време Борис Лилов-Людоеда. По всичко изглежда, че Людоеда поддържа връзка с безмилостния си последовател, дори се съгласява пред властите да бъде посредник между двамата. Междувременно в морския град е извършен брутален атентат в един от най-големите универсални магазини, където младеж с промит от наркотиците мозък избива десетки невинни граждани. Неговият вдъхновител и духовен баща, Учителя, е в основата на нов кошмар - изнудването на целия гард чрез серия от чудовищни престъпления. Исканият откуп е огромен, но градската управа и ... |
|
|
В къмпинг "Рай" са се събрали десет души, които малко по-късно са изолирани от силна лятна буря в това уединено място със зловеща слава. Маскиран маниак, излъчен на дигитален запис на DVD-плейър в едно от бунгалата, издава на петима от тях смъртни присъди, обвинявайки ги в убийството на един доведен до безизходица баща и на неговия 15-годишен син. Но единствено "осъдените" ли са застрашени от възмездието на неумолимия "съдия", нагърбил се да раздава правосъдие толкова години след престъплението? Оказва се, че всички са заплашени да оставят костите си край морето... Гостите на къмпинга умират ... |
|
|
"Би ми се искало това, което се случи с мен, да не се случва с никой мой съгражданин независимо от неговите вярвания и пристрастия. Ако с общите усилия на трезвите и добронамерени хора в България постигнем нормите на действителната демокрация, на търпимост и готовност за диалог и компромис между противоречиви мнения и интереси, ще съм сигурен, че превишените от мен и близките ми тревоги и неприятности, колкото и абсурдна да беше цялата тази развигорска история, не са били безсмислени и безценни."Андрей Луканов ... |
|
|
"Бай Ганьо и Чардафон Великий са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция. За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба. Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, ... |
|
|
Книгата "Лични свидетелства" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Книгата обхваща събития, портретува личности, които са знакови за българската история - превратът през 1881 г., последвалите вътрешни и външнополитически събития. Откроена е оригиналната личност на Чардафон Велики. ... |
|
|
В тази книга се говори за неща, които всички знаем - но за които малцина се осмеляват да свидетелстват. Тя става още по-актуална на фона на все по-често пишещото се напоследък в западните медии за България: ширеща се корупция, административна некомпетентност, шокиращи служебни злоупотреби, финансови безобразия, безпринципна кадрова политика. Авторът се осмелява да разкаже за всички тези неща от личен опит - като български посланик във Финландия, назначен по лична препоръка на А. Доган. Става ясно, че срещу това се е очаквало да си затваря очите за професионална некомпетентност на хора, свързани с ДПС, назначени в ... |
|
|
Като историк с голяма ерудиция и дълбоко аналитично мислене, Димитър Ангелов се стреми да бъде пределно обективен и почтен. Затова нарича споменаваните лица с истинските им имена, а не с инициали, както правят други съвременници, вероятно надявайки се, че няма да бъде разпознато точно охуленото лице. Димитър Ангелов разказва с вярата, че читателят може да си вземе поука и да не прави грешките, които са правели предшествениците му, а това би допринесло за общата творческа или обществено политическа атмосфера. ... |
|
|
Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ... |
