Писмото на мравката е възхвала на щастливата любов, тържество на надеждата и обещание за втори шанс. Поезия на радостта, наръчник за сбъдване на мечти, ръководство за опитомяване на Съдбата. Литературно доказателство, че важните писма винаги стигат до получателите си. Тържествено и чистосърдечно уверение, че всеки - бил той мравка, слон или човек - има възможност да намери сродната си душа и да бъде щастлив с нея през целия си живот. Писмото на мравката е романтична поема в стихове, пълна с фантазия и приключения и прекрасни илюстрации. Автор е Мария Донева, сътворила такива вълшебни книги като Заекът и неговата мечта и ... |
|
|
Трето илюстровано издание. ... Действието ни отвежда на диво пътуване из Лудогорието. Не по-малко шеметни са и героите в този роман, който поразява с универсалните си послания, поднесени с непретенциозен, но въздействащ стил. В същото време той е безкомпромисна сатира, която не спестява нищо. Разслоението в обществото ни може да бъде жестоко и непреодолимо, но погледнем ли отвъд видимите различия, прозират нишките, които ни свързват. Понякога те носят името на любовта, друг път - на инстинктивната нужда да подадеш ръка на човек в нужда."Керван за гарвани е роман за дивата пустота на Лудогорието, за живеца на жителите ... |
|
|
"В есето Митко Новков е намерил своя жанр. Събраните в тази книга културологични и литературоведски есета стъпват върху впечатляваща начетеност и от тях читателят може да научи много. Но те са най-вече резултата от едно нестихващо любопитство към хуманитарното знание, от дръзко вглеждане под повърхността на познатото, от способността на автора да вижда неподозирани връзки между нещата и неочакван смисъл в детайлите. Есетата в тази книга откриват своите сюжети на интелектуално търсачество в широкото пространство от Античността до съвременността, от митологията до съвременната литература, и при това ги разказва ... |
|
|
Как ни спасяват природните закони събира стихове, писани през последните единадесет години, в които става дума и за чудото на науката, и за вглеждането в миналото, но и за куража да се продължи напред. Стихотворения, които разказват истории колко е трудно понякога да се пази равновесие. Но и ни разказват за хората, които продължават да пазят равновесие и да крепят света."Тази книга не търси ефектни изрази, защото е силна, не пищи за внимание, защото е дълбока, не се прави на авангардна, защото времето не я интересува. Това, което ни поднася, е вглеждане, емпатия, тишина. Припомня ни важното. Погрижва се за невидимите. ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
33 стиха на (за)минаване; 10 разказа с посвещения; 11 Canti Dei Morti. Книга за изпращането и оставането, за четирите посоки на света N-E-W-S, които могат да бъдат прочетени като новина, но и като S-E-W-N (пришит - на английски) за W-E-N-S (желание - на датски), за голобрадите ангели и брадатите герои, които се бръснат, като ги качат на небето - тази пета посока на света, понеже там е чисто и светло, за бабите и за дядовците, които са били майки и бащи, а преди това момичета и момчета, за страховете ни и надмогването им, защото Колумб не може да умре... "Колумб не може да умре!" - продължават да викат децата в ... |
|
|
Дневникът на една П. Какво ще се случи с човечеството, ако се окаже, че Бог е момиче? Редно ли е да спасиш този, който не иска да бъде спасен? Какво е Дозло и защо е смъртно опасно за хората? Тези въпроси връхлитат Тезеят - мъж неук, но с остър ум, и го хвърлят в лабиринта от събития... Романът е динамичен, четивен, наситен с обрати. Тезеят в своя лабиринт е своеобразно продължение на книгите Момичето, което предсказваше миналото и Ловецът на русалки и завършва тематичната трилогия."Тезеят в своя лабиринт: още оттук, от най-началното, каквото е всяко заглавие на една книга, разбираме, че пред нас се изправя ... |
|
|
"В тази морска книга всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се. През нея прозират неизвестното, необясненото, съществуващо независимо от всекидневието, способно да променя, да възвисява, без да участва, дори и без да се намесва. Книгата създава друга реалност, която е допълнение на природата, и в същото време е самата природа. Владислав Христов притежава високоразвита поетична наблюдателност, откритията му са ненатрапчиви, но категорични и имат способността да дават парадоксален смисъл на човешкия живот." Палми Ранчев Владислав Христов е роден през 1976 година в град Шумен. От 2018 година ... |
|
|
Анима е книга за оцеляването - на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа. Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред. Това не е романтична история. Анима е реална, дръзка книга, понякога сурова, но винаги дълбоко човешка. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното - авторката живее сред и със героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. От тази близост се ражда текст, в който вятърът говори, камъните ... |
|
|
Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно... Болката ... |
|
|
"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |
|
|
Страници из един дневник. ... Зара (1914) е първият психологически роман в историята на българската литература. Сюжетът му проследява 15 години от израстването на главната героиня, между 16 и 30, за да покаже как се изгражда характерът на една интелигентна българска жена от средната класа преди Първата световна война. Фокусът е върху любовните преживявания, а те са много интересни и разнообразни в живота на Зара. Романът е и портрет на българското общество от началото на века. Евгения Димитрова (1875 - 1930) е нашата най-известна белетристка през първите три десетилетия на XX век, несправедливо забравена след смъртта &# ... |
