Златният век на България и православянството. Книгата Св. Борис Велики е първото публикувано цялостно монографично изследване за живота и делото на равноапостолния св. княз Борис Покръстител. Въз основа на христоцентричен светоглед, богословски прочит на историята, уточнени преводи и тълкувания на изворите авторът Георги Тодоров развенчава десетки утвърдени с десетилетия и столетия исторически неистини и обосновава цялостно преразглеждане на безпримерния историческия подвиг на Покръстителя в неговото не само всебългарско, но и непреходно всемирно значение."Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, най-великият българин, ... |
|
|
Житие, страдание и тържество на отец Георги от Жегларци. Книгата проследява епическия жизнен път на легендарния отец Георги от Жегларци (1923 - 2015). Това е пътят на безстрашния Христов воин, на вдъхновения проповедник, на изповедника за вярата, на победителя срещу властта на атеизма, на добрия пастир, който полага душата си за стадото, на благодатния духовен старец, на любимия отец. Светостта е осъществяването на Бога в човека - и осъществяването на човека в Бога. Животът на всеки светец е едно въплътено евангелие. Той оделотворява Евангелието и се превръща за своите съвременници и последователи в пътеводител към Пътя, ... |
|
|
Настоящото издание представлява сборник с писма на светителя Василий Велики, Архиепископ на Кесария Кападокийска (330 - 379), знаменит църковен просветител, богослов и отец на Църквата. В тях се отразява богатият духовен път на светителя достигнал до висока мъдрост, вдъхновена от Писанието. Те представляват и източник, по който може да се проследи борбата на Църквата с ересите от първите векове на християнството. Някой писма отразяват спорове с еретиците, други съдържат размисли за устройване на подвижническия живот, трети разкриват вътрешни преживявания на свети Василий и поразяват със смела откритост и способност за ... |
|
|
"Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене." (Откр. 3:20) ... |
|
|
Преодоляване на трудностите за опознаването на прошката. Как мога да съм сигурен, че Бог ми е простил? Истинският християнин може да премине целия си живот, без да е способен да каже: "Бог ме обича и ми прощава". Вярващи, които са сигурни, че Бог ги обича, могат изведнъж да изгубят своята увереност в прошката, виждайки се потънали в мрак и отчаяние. Защо става така? В този том, който по същество е Практическо изложение върху Псалом 130, Джон Оуен посочва точно причините за подобен духовен стрес не само с клиничните умения на духовен диагностик, но също и с разбирането на някой, който има богат опит в тези ... |
|
|
Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата. Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от емигрантите богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга - е външен на нея, ... |
|
|
Сутрешно и вечерно молитвено правило на църковнославянски език (с граждански шрифт и поставени ударения). Джобен формат с размери 7 / 9.7 / 0.5 cm. ... |
|
|
Четвъртият том от Словата на преподобни Паисий е посветен на семейството. В помощ на младите хора, пред които стои проблемът за това кой път да изберат в своя живот, е поставена въведителната глава Младите пред двата пътя на живота. В нея се подчертава, че и двата пътя, които е начертала нашата Църква - брачният и монашеският живот, са благословени. Младите според своите наклонности, сили и любочестие трябва без външен натиск и с доверие в Бога да изберат един от двата пътя. Основна предпоставка за техния напредък във всеки от пътищата, които ще последват, е да водят чист и духовен живот. В първата от шестте части ... |
|
|
В третия том от Словата на преподобни Паисий са включени наставления, които могат да помогнат на измъчения от греха човек да придобие положително безпокойство и да се подвизава духовно, така че да се освободи от греховните окови. Живеейки в покаяние, ще може да отстрани от себе си ветхия си човек, който по думите на Стареца "е един лош наемател в душата ни - за да напусне, трябва да съборим дома и да започнем да строим ново здание, т.е. новия човек". Начало на греха според светите Отци е лошият помисъл. Затова в първата част на този том са подбрани някои от наставленията на Стареца относно помислите. Той ... |
|
|
Вторият том от Словата на преподобни Паисий е посветен на духовното пробуждане на човешката душа и първите ѝ стъпки към вкусването на живота в Христа. Според Стареца властващото навсякъде около нас равнодушие и безотговорност трябва да се посрещат чрез поправяне на себе си, изповядване на вярата си и молитва. "Не казвам да вземем в ръце плакати, но да издигаме ръцете си към Бога", казва той. Във втората част на книгата Старецът, без да налага ограниченията на някакви конкретни подвизи, разпалва ревността към духовна работа. Оттук нататък остава всеки да се бори според силите си и според любочестието си, ... |
|
|
Преподобният старец Паисий отдавна няма нужда от представяне и името му е известно по всички континенти на света. Първите преводи на боговдъхновените му слова, извършени от Зографската обител, излязоха преди повече от 15 години. В започващото преиздание на Словата е направена пълна ревизия на превода и съответно някои (малки) промени в текста поради натрупания с годините опит. Книгата е съставена от водените между Стареца и монахините от манастира в Суроти (Солунско) разговори, които са били старателно записвани от сестрите в продължение на 28 години. Впоследствие отговорите на Преподобния са разпределени по теми и ... |
|
|
Пътят на древните, по който са ходили беззаконниците."Какво знаем за Книга на Йов? Не много. Героят страда непрестанно. Изгубил е синовете си и целия си добитък. И чеше раните от проказата си. Злочестията, принудили го да ридае, са изброени още в пролога. Това са злодеяния, сторени му от сатаната с позволението на Бога. Но Йов намеква за нещо друго и това друго нещо е повече от намек. Той дебело подчертава причината за нещастието си, която не е сред злочестията, изброени в пролога. Причината не е нито божествена, нито сатанинска, нито материална, а човешка, само човешка." Рене Жирар ... |
