Оглеждам се в уличните локви. Поезия

"Палми Ранчев обича да кръстосва улиците – софийските или тези по света на своето космополитно битие. Улиците за него отключват онзи сакрален момент – раждането на стихотворението или разказа. Те като че ли са един ескиз, който е квинтесенция и съдържа ДНК-то на този автор, когото ми се иска да нарека „любовник на самотни улици и запустели къщи”, според едно негово заглавие."
Росица Чернокожева

"Палми Ранчев осъществява едно изключително сугестивно упражнение по достоверност. Нещата са точно такива, каквито са – без украсата на сладката спекула, без смазката и луфта на компромиса. Героят му е самотен сред другите, бих казал драстично самотен, но не търпи определение."
Марин Бодаков

"Стихът му разчита преди всичко на вътрешния ритъм, внезапния обрат, острия рефлекс."
Иван Методиев

"Палми Ранчев е от малкото „бели врани” в българската поезия."
Никола Иванов

Вдлъбнатини

Тя си е повдигнала високо косата,
за да покаже трите продълговати
вдлъбнатини на издължената шия.
Останали недокоснати от годините.
С тях изглежда доста по-красива.
По-благородна. По-независима.

Отдавна разчита само на тях.
Отказвам да науча подробности
за шията на тази остаряваща жена.
И трите продълговати вдлъбнатини,
останали непроменени от годините.
Усетил сянката на смътна неприязън.

Тази фотография

за пореден път ме изненада.
Исках да я забравя - и я прегънах
там, от където тя още ме гледа
с непоносимо за мен изражение.
Не я прегръщам - уловил съм я -
дързък, ъгловат, натрапено близък.

Не съм бил желания ловец,
казва нейната гримаса - и затова
хладнокръвно откъснах лицето.
Нека да остане само другата част -
формите на някога желаното тяло.
Не искам повече от нея на снимката.

Някога

дали ще дойде това време -
да не мисля за теб винаги,
като за непозната. До която
се събуждам - ти ме гледаш -
топла, рошава, мила. Болка
от много пропуснати часове.
И още - нежността. Любовните
думи. Споделените въздишки.
Тогава никой от нас не искаше
да си спомни името на другия.
Палми Ранчев

Фама - Игор ЕООД
София, 1164
ул. Яворец № 4
igorshemtov@abv.bg

Всичко бързо отминава
Харесвам лесните игри

• Разминаване
• Надпревара
• Вървя по мокрия тротоар
• И този следобед винаги сериозният
• Тогава в тролея благодарих
• Отдалече наблюдавам непознат
• На важна среща винаги идвам
• Наистина ли виждаш това
• Сънувам „Сладък живот“
• Една и съща усмивка
• Лицето ми сменя маска
• Колебание
• Вълнението преди заминаване
• Огледало или просветление
• На булевард „Осман“
• В градината влезе човек
• Тази сутрин ще бягам
• Останах без покана
• Ангелите са хора, скрили

Портрети на ангели и полицаи

• Животът
• Незабележими престъпления
• Мъжът от горното стъпало
• Моят съсед
• Усещане
• Приличия
• Търпението
• Споделени опасности
• В метрото тази сутрин
• Одеялото
• Двата черни бултериера ръмжат обещават
• Ангели и полицаи
• Съществува ли някой
• Миризмата
• Герой
• Пунктоация
• Предложение
• Когато тръгна към отвъдното
• Събитието
• Сред хората за ангела е трудна

Нежността от разстояние

• Момиченцето се възхищава
• Лолита
• Танцът
• Фотография
• Припомняне
• Само ти успяваш докато трия
• Вдлъбнатини
• Тази фотография за пореден път
• Не знам с какво предизвиках
• Някога обичах само
• Следи.
• Телата, ах, телата
• Снегът
• Телефонен разговор
• С другия край на света
• Надяваш се
• Някога дали ще дойде
• Между трима приятели: родства, подобия, призиви и обръщения около полупразна маса

Приемлива вечност

• Въпроси
• Световен кръстопът
• Редривърът е благодарен
• Ако началото и краят
• Непознатият на съседната маса
• Тъмнина
• Предели
• Помощ
• Свидетели
• Обяснение
• Обещание
• Тъгата и мълчаливото преглъщане
• Иронизиране
• Разхождам се заедно със сенките
• Горещо
• Игра
• Искам бързо да се върна
• Без обвинения