Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
"Флобер е като планински хребет: разтърсван от бури, но несъкрушим." Виктор Юго "Писмата на Флобер са забележително художествено произведение, цял роман; те са много по-интересни от роман, защото в тях израства човек." Алексей Толстой ... |
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
От автора на "Духless". ... Александър Исаев е поредният млад човек, за когото емблемата на успеха е визитна картичка с логото на голяма корпорация, съчетано с неговото име и позицията мениджър. Той сбъдва мечтата си, но само за да разбере, че лъскавите бизнес сгради крият не само предизвикателства и възможности, но и много безсънни нощи, въпроси, които не спират да звучат в главата ти, колеги, готови на всичко, за да те прецакат, и едно ново, доста по-различно разбиране за корпоративния свят. От позицията на познавач на героите и средата, за които пише, Сергей Минаев, авторът на култовия роман "Духless& ... |
|
Защо през 2013 г. избухнаха и завършиха с крах протестите в България? Защо през последните десетилетия в света ври и кипи, но от това положението на хората само се влошава? Какво предизвиква протестите у нас и по света? Как властите се справят с тях? Какво ни чака в бъдеще? Отговори на тези въпроси можете да намерите в настоящата книга. В неподражаем стил, съчетал разказа на очевидеца, документа, приятелската кореспонденция и научния анализ, тя разкрива срещу какво и кого са насочени тези прояви на стихийна пряка демокрация. Как те се манипулират от властимащите и какво е необходимо, за да станат те инструмент за ... |
|
Поетът Любомир Левчев представя своя нова антология с любовни стихове, озаглавена "В невидимата кула". Любомир Левчев е роден в Троян през 1935. Първата му книга "Звездите са мои" е издадена през 1957, а днес негови книги са преведени в 36 страни. Автор на поезия, романи и сценарии, Левчев работи през годините в "Радио София" и вестник "Литературен фронт". Между 1979 и 1988 е председател на Съюза на българските писатели. През 1991 създава издателска къща "Орфей", публикуваща стихосбирки и списание със същото име. Има множество международни награди, сред които е " ... |
|
"Романът Ивен, Рицаря с лъва (1180) е най-типичният рицарски роман на Кретиен дьо Троа. В неговата интрига социалният реализъм на рицарския роман достига своеобразен връх. В същото време Кретиен вгражда в богатото на приключения повествование редица приказни елементи, заимствани от келтската митология и от християнската символика. От това смесване печели новият жанр - рицарският роман. Героят Ивен олицетворява фигурата на рицаря като защитник на слабите и онеправданите. А личната драма на Ивен, който дълго време бива раздвоен между съпружеските си задължения и изкушенията на странстващото рицарство, показва, че ... |
|
""Хайдути" от Николай Хайтов ни дават нравствения и исторически мащаб, елементите на едно национално самопознание, което ни противопоставя на "мързеливата човешка правда" и въпреки многобройните горчиви примери е извор на исторически оптимизъм. Те ни приобщават към един свят на саможертва и благородство, издигат ни до най-светлите върхове на българщината и ни карат да изживяваме с патриотична гордост и въодушевление най-героичните и драматични епизоди на нашето историческо минало, за да не дадем да угасне в душите ни техният огън и да не забравяме с колко кръв и самоотричане е заплатено името & ... |
|
Първата френска писателка Мари дьо Франс твори своите новели през 70-те години на ХІІ век. С тях полага началото на нов жанр. "Повествователното ле" - къс разказ в стихове, който спада към куртоазната литература, има редица сходни черти с рицарския роман, но и се отличава от него. Сюжетите на новелите от настоящия сборник Мари е почерпила от бретонски песни и келтски предания. Записала ги е в стихотворна форма, осъществявайки така преход от фолклор към литература. Централна тема е любовта и препятствията пред нея. Всеки разказ представя в нова светлина любовната връзка, която протича според куртоазната етика. В ... |