Съставител: Брайън Фрийман. ... Книгата увлича от първата страница с няколко леки и ентусиазирани статии от истински фенове (чийто професионален път е здраво преплетен с творчеството на Кинг, което също е интересно). И постепенно продължава с анализ на творчеството на автора, като междувременно получаваме поглед върху работата на колекционери на написаното от него и за мненията на университетски преподаватели, завихрени в циклона на личността му. Представени са периодите в творчеството му, неиздадените и апокрифните му работи (придружени с преразкази на по-интересните творчески опити или изгубени текстове). Общото ... |
|
Том 3 от поредицата "Записки по революцията". ... Това е личният ми разказ за събитията между зимата на 1997 година и пролетта на 2017-та. В началото на този период беше освобождението от последните остатъци от "реалния социализъм" и убедеността, че българите най-сетне сме тръгнали по "слънчевата страна на улицата", както се пее в легендарното парче на Луис Армстронг. Между случките и приключенията, развиващи се общо взето из целия свят, става ясно, че в съвременната революция няма нищо страшно или заплашително. Напротив, революцията - това е най-шареното, любопитно, омайващо и често ... |
|
Във времето, в което светът притихва и хората се замислят за изминалата година, човек най-накрая се обръща към най-неприкосновеното си - вярата. За различните предрешения и присъствия на вярата говори писателката Теодора Димова в новата си книга "Първият рожден ден”, която вече е в книжарниците. В творчеството си Димова върви все по-уверено към метафизичните теми, занимавали безспорните легенди в литературата - например поетите Джон Дън, Фернандо Песоа, У. Б. Йейтс. С повестта "Първият рожден ден" авторката показва не само своя поглед към активното християнство, но и своето лично убеждение, че вярата е ... |
|
Съюз на демократичните сили. Времето е наше! Книгата е том 2 от поредицата "Записки по революцията" на Евгени Дайнов. ... Винаги ще има кризи. Защото винаги ще има конфликти. Защото винаги ще има спорове. А ще има спорове, защото хората са различни; а дори еднаквите хора се променят с времето. В обществото непрестанно се появяват различни версии за света, които започват да спорят помежду си. В периода началото на 1989 - края на 1996 година, който описвам тук, вече се вижда основната тема. Не революционерите предизвикват революцията. Но те се намесват, за да може от започналото брожение да излезе нещо ... |
|
"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |
|
Нобелова награда за литература. ... "Бог да бди над детето" е първия роман на Тони Морисън, чието действие се развива в настоящето. В него, носителката на Нобелова награда за литература тъче история за начините, по които страданието в детството оформя и разрушава живота на човека. В центъра на историята стои млада жена, чиято изумителна синьо-черна кожа е просто един аспект от същността ѝ. Само елемент от красотата, увереността, смелост и успеха в живота ѝ. Но елемент, заради който нейната светлокожа майка я лишава дори от най-дребния жест на любов. Тук е мъжът, който героинята обича, и който губи ... |
|
Експресно издание. Секс, лъжи и комунизъм. ... Сензационно разследване на Антон Тодоров! Какво съдържа секретно дело "Самозванец" на Държавна сигурност? Конспиратор, сваляч, марксист, дисидент, доносник или обикновен самозванец - кой е човекът, който управляваше България 5 години и чиято сянка виси над българската публичност и до днес? ... |
|
Документална хроника (1845-1945 г.) ... Целта на настоящата книга е да бъде запълнена непълнотата по отношение разкриването на личността на поетите, писателите, литературните историци и критици не само като творци, но и като обикновени хора. Това става възможно най-добре като се проследи животът им по документалния метод, при който се публикуват техните собствени изказвания, както и спомените на съвременниците им за тях. Значение за изясняване личността на творците имат и оперативната критика за оценка на отделните им произведения чрез рецензиите, които се публикуват за тях. Един от най-съществените въпроси, който се ... |
|
"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и ... |
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
От 1395 г. до 1878 г."Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение... Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на професора. Макар че през живота си съм се ровил много в историята - ... |
|
От 2137 г. пр. Хр. до 1395 г. сл. Хр. Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа. Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците - да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични - всеки от историците изследва един тясно ограничен исторически период, не споря - изследванията им са ценни ... |