Думата "позиция", употребявана милион пъти през тоталитарното време, за да се обезцени съвсем, характеризира най-точно литературното дело и човешката съдба на Йордан Бадев. Затова е и върху корицата, зад която са текстовете на този честен и блестящ критик. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"... какво е в края на краищата животът на човека, на човешкия род, ако не борба на химери? В която излиза вярна - побеждава - тази, която е по-силната. А по-силна е тази, която е по-истинна. А е по-истинна тази, в която лумти автентичният човешки дух..." Стефан Бочев ... |
|
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |
|
|
Дневникът на Жюлиен Грийн е уникално свидетелство на писател и християнин, чийто жизнен път съвпада с ХХ в. Воден почти всички вечери от 1926 г. до смъртта му през 1998 г., въпросният Дневник в 18 тома бива регулярно публикуван през годините. "3 декември 1958 г. - Животът на всеки от нас е път, който продължава направо в другия свят, отвъд смъртта. Поне така си казвам в някои моменти. Този, който върви към Бога тук, долу, продължава да върви към него от другата страна. Но щом не иска да върви към Бога тук, на Земята, как ли ще върви към него в отвъдното? Пасха, 1963 г. - Вярвам, че ми бяха потребни двадесет години, ... |
|
|
"Игрива и възхитително мрачна... Един съвременен Кундера"Филип Марсдън ... Кръводарителят му мята снизходителен поглед. –Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само ... |
|
|
Книгата не е чисто историческа, независимо че е написана от две професионални исторички. Тя е по-скоро опит да се проследи обществената реакция на начина, по който институционално и индивидуално се възприема най-близкото минало (социализма) през годините на прехода към парламентарна демокрация и пазарна (капиталистическа) икономика. Книгата съдържа две общи и четири конкретни изследвания за това как в съвременна България се възприемат отделни исторически събития от миналото - смяната на представите, символите и паметниците от социалистическата епоха, промените в историческото съзнание, начините, по които съвременните ... |
|
|
"В нелеки времена поетиката на Теофилов остана напълно безразлична към господстващите теми и мотиви, съзидателно търсейки Човека - и светлината, изрязана в неговата усмивка. Затова, със своята космополитна мяра на поет, преводач, драматург и редактор, той спомогна за утвърждаването на цяла вълна в съвременната българска лирика в средата на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век."Марин Бодаков "Иначе не бихме могли да си обясним тази донкихотовска жажда за възстановяване на нарушената хармония, с която е проникната цялата поезия на Иван Теофилов. Нито пък да прогледнем в дълбините й, скрити зад ... |
|
|
Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му Мравки и богове е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. Естетическото при този автор е функция на етичното, романтичната ... |
|
|
Романът е изграден върху два основни принципа. Четивност и опит за отговори на вечни, екзистенциални въпроси. Литературата може да ни върне назад или напред във времето, може да ни позволи да помиришем аромата на петунии, може да чуем "песента на колелетата". Но освен всичко това, тя разполага с поразителното качество да остави свободно поле на читателя, където той да доизгражда (заедно с автора) характери, физически качества и панорами. Литературата може всичко, понякога да замести живота. На страниците на тази книга един човек се пита: "Защо съм?". Друг отговаря. Трети замеря чудесната ни държава с ... |
|
|
Кой би могъл да предположи, че младата полякиня, която през ноември 1891 слиза на гарата в Париж, ще внесе революционни промени във физиката, химията и световната медицина, ще получи две Нобелови награди, а тленните й останки ще почиват във френския Пантеон? Мария Склодовска-Кюри - легендарно име в модерната наука, за която Алберт Айнщайн казва: "Измежду всички прочути смъртни тя единствена не е покварена от славата." Детството й в Полша, животът във Франция, срещата й с Пиер Кюри, съвместният им път, неуморните дирения, довели до откриването на полония и радия, смъртта й от левкемия, най-вероятно следствие от ... |
|
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
|
"Бай Ганьо и Чардафон Великий са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция. За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба. Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, ... |
