"В двадесет и първи век след Христа, човешките същества все още се делят на вярващи и невярващи по отношение на това, че има Бог, който е създал всичко видимо и невидимо в този необятен свят. Учудването в това отношение е още по-голямо, след като вече безусловно се знае, че дело на Всемогъщия Бог са и самите човешки същества, които Творецът е създал по Свой образ и по Свое подобие, така че да нямат никакво съмнение в Неговата Божествена Личност и в Неговото творческо всемогъщество. При това е съвсем очевидно и обстоятелството, че човечеството вижда навсякъде в околния свят материални реалности, които съществуват в ... |
|
|
Контакти с висшия космически разум. Във връзка с наличието на цикли в развитието на душите, се налага Висшите Учители да спускат на Земята повтарящи се знания в частично нова интерпретация, съответстваща на Равнището на разбиране в този период, в който душата се усъвършенства; а понякога се налага просто да напомнят старото, познато на предците ни, като например, племената на маите, но което настоящето поколение е забравило. Така че знанията за душата не са нови. Още от далечно минало човекът е знаел за нея в общи линии, но се налага Учителите да напомнят на всяка раса за съществуването ѝ, за да концентрират ... |
|
|
"Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове. Попитали ли: "Защо тия съседи не си говорят?", чувате: "Скарали се!" Попитате ли: "Защо тия приятели не се поздравяват?", отговарят ви: "скарали се! Попитате ли: "Защо тия роднини не се посещават?", следва пак същия отговор: "скарали се!" Познавате две добри семейства. И едните, и другите поотделно са много мили люде. Но помежду си не щат ни да се видят, ни да се чуят. Бесът на враждата е влязъл помежду им и не им дава да се помирят ... |
|
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
|
Беседи върху Десетте Божии заповеди. "Любовта се познава по делата. Да любиш някого само на думи, без дела на любов, е все едно да си въобразяваш, че храниш гладния, като му показваш картини, дето са нарисувани вкусни ястия, и че обличаш голия с празните си обещания, които никога не мислиш да изпълниш. Св. Йоан Богослов затова е казал: "Чеда мои нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!" (1 Иоан 3:18). Любовта се доказва с жертвите, които се правят за нея. Ако истински обичаш някого, ти си готов много жертви да направиш за него, та дори и живота си да му поднесеш. Тъй се доказва и любовта към ... |
|
|
Беседи върху блаженствата. Запитаме ли се защо е тъй нещастен човекът, дори когато има всичко необходимо за тукашния си живот - и здраве, и имоти, и земни удоволствия - ще видим, че е нещастен, понеже му липсва единение с Бога. А той е скъсал връзката си със своя Творец, защото се е свързал с греха. Отделен от Бога, човекът е неспокоен, защото Бог Единствен може да даде на душата жадуваното щастие, за което я е създал. ... |
|
|
Книгата представлява обширно тълкование на молитвата на св. Ефрем Сирин, която така често чуваме по време на богослуженията през Великия пост: Господи и Владико на моя живот! Не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие! Но дай на мене, Твоя роб, дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов! О, Господи Царю, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си! Защото си благословен во веки веков. Амин! Архимандрит Серафим подробно разглежда споменатите в тази молитва грехове, от които се молим Бог да ни избави. Той ни посочва и начините за борба с пораждащите ги страсти, а сетне, като ... |
|
|
В днешно време все по-широко и безпрепятствено в обществото ни се разпространяват различни окултни, езотерични и дори открито сатанински теории и практики. При липсата на правилен духовен мироглед, основан на светоевангелското и светоотеческо учение, хора от всякакви обществени групи са изложени на реалната опасност да станат жертви на лукавия и човеконенавистнически свят на злите духове. Предложените в настоящото издание статии на приснопаметния богослов, духовен писател и поет архимандрит Серафим (Алексиев) "Спиритизъм, духовидство, врачуване" и нейното допълнение "Здрава и болна мистика" ни ... |
|
|
"Без излишни слова Господнята молитва ни учи да просим от Небето само онова, което е необходимо и полезно, а не неща излишни за тукашния ни живот и вредни за спасението ни. С всяка своя просба тя ни издига от тинята на греховете към Божествената святост. Всяка нейна дума е бездна от мъдрост. Тя е неподражаем молитвен бисер. Дълг на всеки християнин е да я знае наизуст и да разбира правилно съдържанието ѝ. Вниквайки в него, той ще се научи както на правилна вяра в Бога, така и на правилна нравственост по отношение на ближните и на себе си. С помощта на Всевишния ние ще се опитаме да изясним Господнята молитва по ... |
|
|
"Архимандрит Серафим от години не е между нас, а християнската му поезия тепърва ще бъде опознавана от широките кръгове на вярващите. Тя е чист поток от строфи, може би просто едно много дълго стихотворение, което само земната смърт може да прекъсне. Мислите имат своята музика, чувствата - също. Но когато поезията се изразява по този начин, съучастник в делото е Светият Дух. Благодарим ти за всички твои трудове, учителю във вярата!" Димитър Коруджиев ... |
|
|
Настоящата книга на архимандрит Серафим е поредният плод на дългогодишен задълбочен труд на автора. Тя е единственият му напълно завършен животопис от замисляната от него поредица "Подвижници на Рилския манастир". В по-широк мащаб отец Серафим е имал желание да напише сборник "Плодове на святост в съвременната Българска св. Православна Църква", за което ни разказва негов кратък план, намерен сред ръкописите му. Още от самото начало на своя монашески живот той събира като бисери думите и примерите от живота на схимонах Павел, с когото е бил духовно близък от постъпването си в Рилския манастир. На ... |
