Животните нямат бащи Прашните лъчи на вялото слънце пробиват тънкото надраскано стъкло и се приземяват върху празния ъгъл на кухненската маса, където майка ми не слага вече прибори, макар че до миналата седмица го правеше. Побутвам последното парче пица, останало от снощи. Котката, която прибрах от улицата онзи ден, мърка на пода. Дали зъбите ѝ са достатъчно остри, за да пробият твърдата коричка, която запазих. Дали, ако ѝ я подам, ще се покатери на стола, за да заеме свободното място. Евгения Динева "Поезията на Евгения Динева не е обичайната разходка назад, тя не е носталгия по детството и ... |
|
|
"Поезия, която знае, че сме направени от рани и светлина. Ренета Бакалова черпи от дълбинното, от неизповедимото, от утаеното в болката. Там, където и майката, и влюбеният, и войникът са разпнати между силите на съзиданието и жестокостта. Точно там светът оцелява с всеки от нас отново и отново. И търси помирение. Чуйте сложния, самотен звук, уловен в тези стихотворения. Звукът между свободата и оковите." Ина Иванова Ренета Бакалова е родена през 1991 г. в град Пловдив. Завършва ЕГ Иван Вазов (с профил немски и руски език) в родния си град. След това следва в СУ Свети Климент Охридски (специалност Философия). ... |
|
|
"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |
|
|
Съдбата е сянка, която те следва дори денят да е мрачен. Проникновен, многопластов, разтърсващ роман от авторката на "Афиши в огледалото", "Бал в Мулен Руж" и "Виенски апартамент", които завладява с неповторим стил и безпощаден поглед в дълбините на душата. "Скреж" е история, в която читателят има усещането, че пропада. Но точно преди да докосне земята, Радостина А. Ангелова му подава ръка и му припомня, че след всяка зима отново идва пролет. Две момичета. Седем незабравими лета. Трийсет и три непростими години. Дима и Вида се запознават край басейна на ведомствената вила във ... |
|
|
Мелстокският хор: Пасторална картина в стила на холандската школа. ... Когато образованата и изискана госпожица Фанси Дей и пастор Мейболд се установяват в идиличното общество на градчето Мелсток, промяната в пасторална Англия е неизбежна. С идването на пролетта разцъфва и любовта между съвсем обикновения Дик Дюи и необикновената учителка и органистка Фанси. Но за разлика от чисто синьото небе на лятото, бъдещето на тази първа невинна любов съвсем не е безоблачно, защото се оказва, че кандидатът за сърцето на госпожица Дей не е само един. Четирите сезона преливат един в друг, за да изрисуват многопластовата картина на ... |
|
|
Завладяваща и жестока одисея, обхващаща повече от хиляда години история, конфликти и култура. Преди хиляда години Украйна е била център на първата велика славянска цивилизация - Киевска Рус. Днес страната е разкъсвана от най-кървавата криза в историята си, довела до смъртта на десетки хиляди. Украйна е била гранична земя и бойно поле в продължение на повече от седем века: от монголската инвазия през 1240 година до протестите на Майдана през 2014 година и опустошителното нахлуване на Русия през 2022 година. В тази проникновена книга Анна Рийд съчетава историческите проучвания с личните си впечатления, за да очертае ... |
|
|
"Цветан Тодоров (1939 - 2017) публикува книгата Ние и другите. Френската мисъл за човешкото многообразие в началото на 1989 година, а я е писал години преди това. В нея той за пръв път излиза от своята дискретност и осъжда недвусмислено режима в тоталитарна България, където е живял до 1963 година. От тази хронология се вижда, че Тодоров се произнася публично против комунистическия режим в родната си страна не просто от конюнктурни съображения. Занапред ученият ще пише по въпроси, които са в тясна връзка с неговия жизнен опит. А в битието си на французин, дошъл от друга страна, Тодоров се опитва да разбере как ... |
|
|
Птици тръгнах си вълненията ми стихнаха като море след буря цветът ми беше равното синьо на небето в края на август нищо не можеше да ме докосне разбирах птиците летиш и летиш без да можеш да кажеш откъде знаеш посоката. Мария Гетова Мария Гетова е родена в Русе през 1999 г. През 2022 г. придобива бакалавърска степен по Културология. Публикувала е поезия в различни електронни списания и е носител на втора награда на Националния конкурс за поезия Веселин Ханчев, 2022 г. ... |
|
|
"В тези увлекателни репортажни разкази светът е едновременно познат и непознат. Димитър Кенаров има умението да слуша, без да съди, да бъде свой сред чужди, да свързва привидно разнородни нишки в умела сплав и да черпи от живия живот почти на всяка цена. Неговите места са места, където литературата не наднича често. В тези периферии се разиграват драмите на нашето време. Като всеки вещ пътешественик, Кенаров носи космополитността и интелекта си с лекота. Вярвам, че тази книга ще разшири разбирането на българския читател за това какво може да бъде литературата, както и журналистиката." Капка Касабова "От ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |
