Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
|
Една любов, непознаваща пределите на времето. Обречена да се повтаря отново и отново, докато героите загърбят това, което им пречи да бъдат заедно. Средновековна испанска куртизанка и свещеник се срещат отново след векове - тя е независима жена, той - знаменит професор. Дали ще се познаят и как ще свърши историята им този път? Или освен тях са се преродили и онези, които в миналото са им попречили да бъдат щастливи? Наука, религия, езотерика се преплитат в едно, за да дадат отговор на много въпроси, както и да породят нови... Изложба на млад фотограф ни връща назад във времето и разплита началото на една любовна история, ... |
|
|
Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |
|
|
"Ако си представим всички съботи през 1982 -ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката. Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс - и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а ... |
|
|
Всяка любов се разпада на моменти, които в неделя, пред чаша кафе и сметанов сладкиш, се наричат спомени. Малки мигове от времето, когато си бил щастлив, когато си летял. Те не могат да умрат... Едно пътуване през горещото испанско лято. Двайсет различни лица на любовта. Събрани са в Барселона като парченца от мозайка на Гауди - цветни, различни, с още неизгладени от времето ръбове и с бляскав гланц от мечти. Даниела е от България, Олга - от Колумбия, Марта - от Испания, Хавиер - от Аржентина, а Абнер и Тобиас - от Германия. Отправят се заедно към Кадакес, за да отпразнуват рождения ден на Марта. Но се оказва, че всеки ... |
|
|
Красив свят, къде си ти е възхваляван от критиката роман на Сали Руни, зареден с обезоръжаваща интимност и с предизвикателните ѝ възгледи за развитието на света, напълно оправдава всички очаквания. Добила култов статус сред широка читателска аудитория, след шедьовъра Нормални хора, Руни се завръща с история за обърканите отношения между две двойки, за която тя получи втората си Ирландската литературна награда за роман на годината. Красив свят, къде си ти е определян като най-зрелия ѝ роман дотук и е впечатляващо автентична дисекция на отношенията между трийсетгодишните. Руни размишлява над смисъла на живота, ... |
|
|
"Човекът, който си тръгва" на Камелия Панайотова се откроява с прецизност при композиционните решения, със стиловата си монолитност и тематичната си единност."Умението / да изписваш думите / е нищо повече от / порив на съмнението, / че съществуваш. - това ще ви посрещне още на "крилцето" на корицата на тази книга. Точно така казано - за да ви припомни, че поезията е не изблик и "претворяване" на емоции, а напрегнато екзистенциално питане. И ще ви покани точно през този ключ да пътувате през и чрез следващите 35 стихотворения. И това пътешествие ще ангажира пределно цялата ви окултурена ... |
|
|
"С Калина имаме общ терапевт - Езика! Заедно се учим и да споделяме открито уязвимостта си, и да пазим животворните тайни на преносните значения. Разпознахме се по сенките. А след тези стихотворения сенките са много по-вежливи с нас." Марин Бодаков "Познах те по сянката" е книга за деликатното преброяване на белезите на тялото, "натрошено от символи, книга за осиновяването на "ничии бездни", но и за хоризонта, който може да превърне всичко това в свобода." Валентин Дишев Калина Линкова е родена на 21 май 1985 г. в Пловдив. Завършва Езикова гимназия "Пловдив" с профил ... |
|
|
Копнежите, които не разбираме."5 сантиметра в секунда е скоростта, с която падат цветовете на цъфналите череши - факт, който може би не вълнува всеки и може би доста хора го намират за безполезна информация. В света на японското кино и литература тези 5 сантиметра в секунда са се превърнали в символ, а за останалата част от света вече петнадесет години - в едно символично число. Това е първият роман на Макото Шинкай, който излиза едновременно с едноименния филм. Излишно е да се изброяват десетки световни награди и отличия както на романа, така и на филма. Романът няма да зарадва хората, които обичат в края на една ... |
|
|
Една книга, в която преминаването през "реката на своя страх" се оказва сродяване със света."В тази книга, в която сходствата очертават релефа на различията, но не за да го превърнат в непреодолим склон, а за да потърсят мярата на неговото смирение. Чрез думи, които "пускат корени между сърцето и ребрата" в свят в който "Целият имагинерен баланс на човечеството / се разлюлява под топлия тласък на дъха, / шепнещ в ушната ти мида, / "какво ако". Вече знаете защо тази книга трябва да бъде прочетена и обичана, нали?" Валентин Дишев Зорница Иванова е родена през 1996 г. в град ... |
|
|
"Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска - живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш - дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява - ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор." Валентин Дишев ... |
