През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
Латинският термин puer aerternus означава вечна младост и идва от "Метаморфози" на Овидий, където се използва за детето-бог Иакус в елевсинските мистерии. По-късно детето-бог се идентифицира с Дионис и бога Ерос. В юнгианската психология терминът puer aerternus се използва за описание на известен тип мъж - очарователен, емоционален, творчески и винаги в преследване на мечтите си. Има мъже, които остават юноши и в зрелите си години, обикновено пълни с живот, но странно изпразнени за тези около тях. Ние работим с тях, обичаме ги и ги гледаме как ни махат за сбогом. Невъзможно е да се надцени влиянието върху мъже ... |
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток - Запад". ... "Мандрагора" е своеобразен синтез на две линии в италианския театър. От една страна е "Учената комедия", дошла по пътя на класическото наследство, от друга - народностното начало, дало живот на Комедия дел Арте. Както самият Макиавели намеква в пролога, в основата на "Мандрагора" вероятно лежи действителна случка от флорентинското всекидневие. Навярно пиесата е звучала злободневно като новелите на Бокачо. Ала тук, под смеха, който има за цел "да подслади горчивините", се чувства жестоката, ... |
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
"Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава - res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е ... |
|
Наречена "една от най-добрите книги за човешкото общуване, писани някога" и вечен бестселър, "Прагматика на човешките отношения" е в основата на голяма част от съвременните изследвания на междуличностното общуване, но освен това полага основите на контекстуално базираните подходи към психотерапията. Авторите представят простата, но радикална идея, че проблемите в живота често възникват от проблеми в общуването, а не от някакви дълбоки психични разстройства, и подкрепят концептуалните си изследвания с отделни случаи и известни литературни примери. Написана с чувство за хумор и за разнообразна ... |
|
Диалогът Парменид е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото - всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към Парменид (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че ... |
|
Настоящата книга, част от поредицата Philosophia Perennis на издателство Мария Арабаджиева, ще ви разкаже за живота и учението на Питагор от Самос, най-великият сред елинските мъдреци както го нарича Херодот. Древните легенди го описват като полубог и чудотворец, съвършен мъдрец и велик посветен във всички тайнства. Въпреки че в нашите прагматични и технологични времена той е известен по-скоро като математик, отколкото като философ и прорицател, през последните двадесет и пет века мнозина автори и посветени в тайните на езотеричните доктрини твърдят, че питагорейското учение за математическата философия е една от ... |
|
Книгата е двуезична - на български и италиански език. ... Франческо Гуичардини (1483 - 1540), приятел, съмишленик, но и критик на Макиавели, е виден ренесансов политик, голям историк и оригинален мислител. Паметните бележки, сборник от 221 кратки мисли - наблюдения, разсъждения и съвети за политическа и житейска дейност - са неговият шедьовър. Бележките поразяват със своята тънка проницателност и днес могат да бъдат "vade mecum" за стремящия се към вътрешно равновесие и ефикасно действие в този свят. Във всеки случай четенето им никога не е напразно: те охлаждат въодушевлението, разпръсват унинието, изострят ... |
|
360 години след създаването на "Левиатан", книгата все още е в списъка със задължителна литература в най-престижните университети в света. Защото тя вероятно най-успешно показва прехода от средновековното към модерното мислене във Великобритания. И може дори днес да подготви младия човек за сблъсъка с реалния свят. Изгражда устойчиви фундаментални знания за хората, обществото и държавата. Дори след толкова години някои от тях са необорими, а други са решаващи за възпитаването на критична мисъл. В този том са събрани третата и четвъртата част на книгата - "За християнската държава" и "За царството ... |
|
Книгата е в джобен формат с размери 11 x 19 cm. ... "В някои от днешните философски анализи всъщност се отговаря, че робството и щастието не са необходимо противоположни, че подчиненият може да се чувства щастлив, както и че свободният може да е нещастен. Явно за Ла Боеси това е немислимо, това не е живот или поне е живот под въпрос. Точно тук, в голямото разминаване през времето между Етиен дьо Ла Боеси и модерните философи виждаме колко е "несвоевременна" неговата Реч за доброволното робство. "Несвоевременна" в смисъла, придаден от Ницше: "в разрив със своето време", но обърнато към ... |
|
Богът на Никос Казандзакис не е съществително. Той е глагол. Бог не просто е. Бог се случва. Кратката творба "Аскетика" представлява духовният завет на Казандзакис - един синтез на размислите на гръцкия писател за Бог, за същността на света, за смисъла на живота. Този завет не е нито християнски, нито будистки, въпреки че черпи идеи и вдъхновение от духовните традиции на тези религии. За гръцкия писател "Аскетика" е това, което за Ницше е "Тъй рече Заратустра". Никос Казандзакис сам нарича своята творба: "един крясък, един силен вик... най-трогателният вик на живота ми". В & ... |