"Извън редовете" е резултат от тригодишно проучване на мистерията около живота и творчеството на Яна Язова. Гласът на "поетката" разказва от първо лице за личния ѝ път, белязан от професор Александър Балабанов. Талант, любов и скандали са в началото на тяхната история, последвана от творческата ѝ изолация след 9 септември 1944 г. Романите ѝ, отшелническият ѝ живот и загадъчната ѝ смърт пораждат разследване, в което главен герой е може би нейният собствен син. "Това е топла, красива и човешка книга. Тя ни прави по-мъдри, тъжни, щастливо възвишени. Вглеждайки се в ... |
|
|
Словото на Кънчо Атанасов е вълнуващо, защото обикновените малки истории, разказани от него, представляват цялата палитра на човешкото битие. Той е автор на книгите: "Трета кабина, моля" (1974), "Живи хора" (1976), "Дом без огледало" (1981), "Лятото на гарваните" (1984), "Адам и Ева живеят наблизо" (1987), "Тайните на тайгата"(1987), "Джимо Сиджимката" (1990), "Вариант за оптимисти" (1992), "Сага за селото" (1993), "На крачка от Рая" (1995), "Място под слънцето" (1996), "Последният живот" (2001), " ... |
|
|
"Наистина прекарах голяма част от живота си в работа за разрушаване на собствените си илюзии, както и тези на човечеството." Психоанализата е политика. Политика за освобождаване от онова, което поробва: Аза, другия, света. Политическите режими винаги са го знаели. Животът и творчеството на австрийския лекар, психиатър и психолог Зигмунд Фройд (1856-1939) свидетелстват за това. Тогава трябва ли да се изгори Фройд и да се сложи край на психоанализата? От "Тълкуване на сънищата" до "Мойсей и монотеизмът" Фройдовата мисъл продължава вече повече от век да разбунва духовете. Известните френски ... |
|
|
Без никакво съмнение „Сан Мануел Добрия, мъченикът" е кулминация на литературното творчество на Мигел де Унамуно, защото, както самият той заявява: „Осъзнавам, че съм вложил в нея цялото трагично чувство на всекидневния живот/4 Успоредно с това тази новела (или кратък роман) е връх в творчеството му и поради още една причина, а тя е, че с нея завършва обновлението на романа като литературен жанр - процес, започнат от Унамуно в началото на века. ... |
|
|
Кратки разкази по действителни случаи ... Много често пристъпям в съня си по двор, запустял и обрасъл с къпини... Взирам се с надежда наоколо... Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета... Няма ги крайпътните дувари... Има прогнили парчета огради от преплетени пръти... Има ги тишината и звънкия смях от летата на моето детство... Ако искате, тръгнете с мен и аз ще ви поведа към моя мъничък свят, пълен с мирис на сено, с пукот на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите... В него има тъга, има и болка... Има глад и насита от ... |
|
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
|
Владимир Свинтила (1926 - 1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. През януари 1949 г. е задържан от органите на КДС и след съответни инквизиции (вкл. двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол (вж. Кладенецът на мълчанието, Изток - Запад, 2009). Но това не е последната му среща с Държавна сигурност. През 1957 г. е въдворен в психиатрията, за което се разказва в настоящата книга. Един от неколцината представители на ... |
|
|
Синът на великия библейски цар Давид – Соломон, иска да затвърди властта си и да докаже на света, че е представител на древна, прославена династия. На изтъкнат писател - историк той поръчва хроника за удивителния възход, благочестив живот, героични дела и велики постижения на Давид, цар на Израил и Юдея. Писателят съвсем добросъвестно издирва съвременници на цар Давид, свидетели на държавни и военни събития, получава достъп до секретни библиотеки. Въз основа на документи и разкази написва хроника, но тя няма нищо общо с поръчаната от цар Соломон. Авторът е изправен пред съд и осъден. В основата на романа е заложен ... |
|
|
В тази книга няма нищо измислено, описаното в нея е подкрепено със свидетелски показания от трите италиански следствия по атентата срещу папа Йоан Павел ІІ. Авторът, преводач на трима поредни папи и на петима президенти на Италия, е пряк участник в бурните събития около "българската следа" в покушението срещу Светия отец и събира документален материал от 1983 година до ден-днешен. Публикации в италианската преса от последните месеци потвърждават присъствието на престъпни елементи от самата Ватиканска държава в поредица злодеяния: заговори, отровителство, пране на престъпни пари. Асен Марчевски привежда много ... |
|
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
|
Подобно на "Вигвамите на Орилиа", и тази стихосбирка на Александър Бандеров може да се нарече пътешественическа. Като в сън пред очите на читателя преминават Флорида, Мексико, Куба и други екзотични маршрути. И в същото време персонажите на Бандеров са непрекъснато "тук", при нас, при това с парадоксалното усещане, че "ние, едро скроените, се озовахме на тясно". По пустите улици на Торонто лирическият "аз" на Бандеров вижда сянката на Колю Витковски, тъгува по родната къща и по близките. "Отблясъци от малахит" пронизват паметта и свързват, макар само за миг, разделените ... |
|
|
"Стиховете на Ина Ининова притежават нещо изключително свежо и топло, те носят някаква неподправена почтеност на мисленето и споделянето. Не може да се каже, че са първични. Силата им е в техните човешки слабости. Ина Ининова е от малкото поетеси, които не стават по-възрастни, отколкото го предполагат стиховете им. Тя е лесно раним човек, а поетът в нея е онзи, който реагира адекватно на всяка понесена рана. Тя е поет на простите неща. На ежедневното. На конкретното. На случващото се. Тя не е медиум. Но може би поезията и е медитативна. Някак си поетесата успява да внуши малките си прозрения, успява да ни съпричасти ... |
