"Саморефлексията на критическата психология, в случая като психология на историята, се отнася не само до последователността на историческите факти в различните цивилизации, но и до начините на тяхната интерпретация, защото и спрямо едните като случващи се, и по отношение на другите като обясняващи ги съответните цивилизационни представи имат едни и същи регулативни функции, независимо от това в какво историческо време те се осъществяват." Проф. Людмил Георгиев ... |
|
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше, оповестил "смъртта на Бога" в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха. В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях - ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
"Под ред и дисциплина следва да се разбира организацията на армията в присъщите ѝ подразделения, подреждането на офицерите по ранг, поддръжка на пътищата, по които запасите и продоволствията да достигнат до армията, както и контролът върху военните разходи." Сун Дзъ ... |
|
|
Основен труд на големия психиатър, създател на учението за логотерапията, конспектите за който той пише по време на четиригодишния престой в концентрационните лагери. Цялостно изложение на разработения от него екзистенциален анализ и логотерапия, идеите за екзистенциалния вакуум и ноогенната невроза, за смисъла на живота, страданието, любовта, работата и смъртта. Особено важни за лекаря са психотерапевтичните методи при страховата и натрапливата невроза, сексуалните разстройства и техниката за парадоксното намерение, психологията на меланхолията, шизофренията и самоубийството, както и психологическата помощ в живота. & ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
|
Теориите на Ейбрахам Маслоу за себеактуализацията и йерархията на човешките потребности са крайъгълният камък на съвременната хуманистична психология, а никоя книга не въплъщава тези идеи по-добре от Към психологията на битието. Повече от четвърт век след смъртта на автора нейното влияние продължава да расте, преминавайки границите на психологията, за да обхване почти всички социални теории и практики. Нестихващата популярност на книгата се дължи на важните въпроси, които тя повдига за позитивната същност на човешката природа и нейния неограничен потенциал за развитие. Маслоу притежава уникалното умение да предава ... |
|
|
Сборникът лекции обхваща широк спектър от теми като гностицизъм, теософия, източна философия и духовност като цяло. Първата част на книгата се занимава с анализа на сънищата в практическото ѝ приложение, проблемите и целите на съвременната психотерапия, както и теорията за психологическите типове. Средната част разглежда вярванията на Юнг относно етапите на живота и архаичния човек. Той също така противопоставя собствените си теории на тези на Зигмунд Фройд. В последните части на книгата Юнг обсъжда психологията и литературата, както и основните постулати на аналитичната психология, сериозния духовен проблем на ... |
|
|
"Философската вяра обединява шест лекции, прочетени от Карл Ясперс (1883 - 1969) през 1947 г. по покана на Академичната общност и Философско-историческия факултет на Базелския университет. Тези лекции са издадени като книга за пръв път през 1948 г. Това неголямо по обем произведение заема централно място в цялостната концепция на автора. Самото понятие философска вяра е сякаш средоточие на значителна част от идеите, съставляващи екзистенциалното философстване. Доколкото философската вяра има своя корен в неудовлетвореността от ограниченото емпирично знание и доколкото е възможно да се преодолее суеверието на едно ... |
|
|
С появата на тома Признанията на плътта преди една година известната по-рано като 3-томна поредица бе допълнена с извадения от архива на Фуко след смъртта му дългоочакван четвърти том. Ето какво пише самият Фуко:"Първоначалният проект на тази поредица от изследвания... беше да се разбере как в модерните западни общества се е конституирало нещо като опит за сексуалността - познато понятие, което обаче всъщност не се появява преди началото на XIX в. Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на ... |
|
|
Всъщност всеки от философите разбира философията по своя начин, но големите имена, създали периодите на философски кайрос превръщат своя начин в универсален. Настоящото начинание няма подобна претенция. То се опитва да сподели с читателя разбирането за някои ценни постижения на подобни имена и периоди, свързани не само с дефиниране и съхраняване на човешкото, но все повече днес - дори със съхраняване на неговото съществуване. И които са оказали силно влияние върху мен като личност, като изследовател и преподавател."Няма философия изобщо, философия сама по себе си, тя е винаги философия за нас, философия за мен, ... |
