Слова и проповеди. Настоящият том от творенията на Светителя Теофан Затворник съдържа слова и беседи, които се отнасят предимно към вътрешния живот. Той се състои от разделите: Три слова за носенето на кръста; Четири слова за молитвата; За съвършеното обръщане към Бога от съблазните на света и греха; Пет поучения за пътя към спасението; Вътрешният живот; Напомняне на всечестните монахини за това, какво изисква от тях монашеството; Тълкувание на книгата Пастир на свети Ерм. Словата са обединени от желанието на светителя да събуди у слушателите си усърдие в духовния живот и да ги насочи правилно, за да не бъдат ... |
|
|
"Всяка стъпка на християнина по пътя на духовния живот не е нищи друго освен покайно движение на сърцето, съзиращо греховете си. Чрез покаянието пред вярващия се отварят вратите на църковния свят, само чрез покаянието се отварят пред него и райските двери. Накратко казано - началото на покаянието е начало на спасението. В наши дни твърде много хора, познали мрачните дълбини на неверието и безбожието, вкусили от пагубните плодове на най-смрадни грехове, но избавени по Божия милост от този ад, призовани към светлина, към пробуждане и живот - чрез разкаяние, чрез тайнството св. Кръщение, чрез изповядване на своите ... |
|
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
|
"Всяко нещо ме плашеше, докато бях дете, всяко нещо съжалявам, откак пораснах. Всяко нещо ми изглеждаше по-силно от мен, докато бях дете. Сега се усещам по- силен от всичко и съжалявам всичко. Защото се научих да стоя до Теб, Господи мой, обкръжен от безсмъртни войски като борова планина. И раста от Теб като бор от планина. Всяко нещо вземах за учител, докато бях дете, и вървях донейде с всяко. И се научих на немощ и смърт и да викам към Теб." Св. Николай Велимирович ... |
|
|
Беседа за статуите, произнесени към антиохииския народ. Прочутите беседи към антиохииския народ за статуите са произнесени от свети Иоан Златоуст през св. Четиридесетница на 388 г. Повод за произнасянето им бил страшният бунт, предизвикан в Антиохия от уличната тълпа, която оскърбила и разбила императорските статуи (вж. I том, с. 53 и нататък). Първата беседа била произнесена още преди бунта, но втората вече след него, за което ясно говори и нейното съдържание. Били произнесени общо 21 беседи, и в тях с поразителна живост се изобразява състоянието на Антиохия по онова размирно време. ... |
|
|
В книгата са описани жития на светии и мъченици, които се честват от православната църква през месец февруари. ... |
|
|
Хигиена и лекуване на душата е капиталната публицистична творба на големия български лечител и общественик Петър Димков (1886 - 1981). Работата по книгата започва през 20-те години и продължава до кончината си. Произведението е изградено на четири източника: учението на мировите Учители и мъдростта на велики хора - пътят на човека, добродетели и пороци, цел в живота, щастие и успех, труд и пари, избор на професия; здраве - природосъобразен живот, билкови рецепти за най-често срещани заболявания, за нервни болести, за наднормено тегло, рецепти за красота; окултни знания - сънища, ясновидство, интуиция, карма, ... |
|
|
"Без излишни слова Господнята молитва ни учи да просим от Небето само онова, което е необходимо и полезно, а не неща излишни за тукашния ни живот и вредни за спасението ни. С всяка своя просба тя ни издига от тинята на греховете към Божествената святост. Всяка нейна дума е бездна от мъдрост. Тя е неподражаем молитвен бисер. Дълг на всеки християнин е да я знае наизуст и да разбира правилно съдържанието ѝ. Вниквайки в него, той ще се научи както на правилна вяра в Бога, така и на правилна нравственост по отношение на ближните и на себе си. С помощта на Всевишния ние ще се опитаме да изясним Господнята молитва по ... |
|
|
Студии върху библейските основания. ... Възкресил, възнесъл и упокоил "посред Престола" на Бога Отца възприетото веднъж и завинаги от Него човешко естество, Христос му дава пределното, действително есхатологично утешение - възцарява го и ето: именно него, възцареното "отдясно на Отца", ни дава, та приемайки го в Евхаристията, да разберем, че както Той е в Отца, така и ние сме в Него и Той в нас (Йоан. 14:20), при това там горе, където в Христа вече се покои нашето естество. С две думи, в еклезиологията трябва да се "възпомни" по най-решаващ начин, че както Сам ни е казал на Тайната вечеря ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
Книгата представлява сборник основоположни статии от съвременния американски православен подвижник йеромонах Серафим (Роуз), предшествани от негов животопис."Земният живот на йеромонах Серафим - това е една светоносна история на личен духовен подвиг, на страдание и борба, които завършват пред славния Божий престол в царството Небесно. Думите на отец Серафим отекват в душите на съвременните хора, защото той пише от болката на сърцето си, преживяна в мрака на лутането преди да намери Христа. Той също като нас е бил възпитаван в атмосферата на нихилизъм, материализъм и лъжехуманизъм, които все по-безпощадно и яростно ... |
|
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
