Западната църква от Великата схизма до началото на Реформацията. ... Първите спорове между Изтока и Запада се зародили през II век относно Пасха. Този спор бил решен на събора в Никея през 325 г. Своите властолюбиви претенции папите проявили през V в. На Четвъртия Вселенски събор папските легати заявили, че Римската църква стои над всички църкви. От VI век в Западната църква се появило учението за изхождане на Святия Дух и от Сина (filioque), макар че до XI век то не било санкционирано. Политическото и религиозно напрежение, тлеещо между Изтока и Запада от векове, в крайна сметка довело до Схизмата от 16 юли 1054 г. ... |
|
В Лицата на горделивостта авторът разкрива последните си открития върху темата за горделивостта, резултат от многогодишни изследвания и популярни лекции и семинари. В тази книга ще откриете как горделивостта незабележимо ни впримчва в капана си и ни отдалечава от Бога, тласкайки ни към лъжливи цели. В книгата подробно се разяснява разликата между горделивостта и гордостта, защо е важно да обичаме себе си и как духовността понякога може да ни доведе до горделивост, а не до Бог. Като резултат от прочетеното ще се научите да разпознавате маските на горделивостта и да работите над себе си по-успешно. Тази книга ще ви помогне ... |
|
Второ издание. ... Възраждане на обяснителната проповед. В наше време ефективното изложение на Божието слово е предизвикано от две противопоставящи се сили. Първият, добре документиран враг на благовестието, е сриването на авторитетите. Философиите на субективизма се обединиха с невярващите в съвършената истина, за да създадат културен климат, който се противопоставя на всеки авторитет. Но, както забелязва апостол Павел толкова отдавна, това избавление от библейските стандарти неизбежно превръща хората в роби на собствените им страсти и във взаимни жертви на себелюбието им. Нашето общество и църквата отчаяно ... |
|
Беседи върху блаженствата. Запитаме ли се защо е тъй нещастен човекът, дори когато има всичко необходимо за тукашния си живот - и здраве, и имоти, и земни удоволствия - ще видим, че е нещастен, понеже му липсва единение с Бога. А той е скъсал връзката си със своя Творец, защото се е свързал с греха. Отделен от Бога, човекът е неспокоен, защото Бог Единствен може да даде на душата жадуваното щастие, за което я е създал. ... |
|
В днешно време все по-широко и безпрепятствено в обществото ни се разпространяват различни окултни, езотерични и дори открито сатанински теории и практики. При липсата на правилен духовен мироглед, основан на светоевангелското и светоотеческо учение, хора от всякакви обществени групи са изложени на реалната опасност да станат жертви на лукавия и човеконенавистнически свят на злите духове. Предложените в настоящото издание статии на приснопаметния богослов, духовен писател и поет архимандрит Серафим (Алексиев) "Спиритизъм, духовидство, врачуване" и нейното допълнение "Здрава и болна мистика" ни ... |
|
Книгата изобилства с ценни наставления върху молитвата, трудолюбиво събрани от светоотеческите творения. С присъщата си скромност архимандрит Серафим предоставя на св. отци честта да бъдат учители, а сам с радост се нарежда в редицата на техните ученици. Но в назидателните разсъждения на автора и в ярките примери, които той съумява да предаде леко и достъпно, не остава скрит и собственият му богат духовен опит. Книгата е незаменимо ръководство за всеки православен християнин, търсещ живата връзка с Бога чрез молитвено общение с Него. ... |
|
"Без излишни слова Господнята молитва ни учи да просим от Небето само онова, което е необходимо и полезно, а не неща излишни за тукашния ни живот и вредни за спасението ни. С всяка своя просба тя ни издига от тинята на греховете към Божествената святост. Всяка нейна дума е бездна от мъдрост. Тя е неподражаем молитвен бисер. Дълг на всеки християнин е да я знае наизуст и да разбира правилно съдържанието ѝ. Вниквайки в него, той ще се научи както на правилна вяра в Бога, така и на правилна нравственост по отношение на ближните и на себе си. С помощта на Всевишния ние ще се опитаме да изясним Господнята молитва по ... |
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
"В двадесет и първи век след Христа, човешките същества все още се делят на вярващи и невярващи по отношение на това, че има Бог, който е създал всичко видимо и невидимо в този необятен свят. Учудването в това отношение е още по-голямо, след като вече безусловно се знае, че дело на Всемогъщия Бог са и самите човешки същества, които Творецът е създал по Свой образ и по Свое подобие, така че да нямат никакво съмнение в Неговата Божествена Личност и в Неговото творческо всемогъщество. При това е съвсем очевидно и обстоятелството, че човечеството вижда навсякъде в околния свят материални реалности, които съществуват в ... |
|
Нищо не съживява и не убива толкова, колкото емоциите. Емоциите ни правят щастливи, те ни правят и нещастни. Можем да ги смятаме за благослов или за слабост, но те са тук, в нас, част са от нашата природа и трябва да се научим да ги управляваме правилно. В умението за контролиране на собствените ни емоции, огромна роля може да изиграе изконната християнска вяра, която черпи своите възгледи и вдъхновение за действие от Божията книга - Свещеното Писание. Книгата "Във водовъртежа на емоциите" е вдъхновяващ практически наръчник за контролиране на нашите емоции, особено на по-интензивните: скръб, депресия, носталгия, ... |
|
Антологията по раннохристиянска литература включва преводи от старогръцки и латински език на откъси от 32 произведения, представящи 26 автори и анонимни творби. Текстове като т. нар. "Послание на Варнава" и два коментара към Псалмите на св. Йоан Златоуст са представени в пълна форма без съкращения. Антологията включва както вече познати на българския читател автори и свети църковни Отци (Йоан Златоуст, Григорий Назиански, Василий Велики, Киприан, Августин), така и важни, но по-малко познати или неиздавани досега на български автори като светите Ерм, Юстин, Климент Александрийски, Хиполит Римски, Ириней Лионски, ... |