"Боян Магесника (Боян Магьосника, Боян Мага) е българският литературен и културен митичен герой - без аналози в българската култура. Неговата генеалогия не може да бъде изведена пряко от фолклора, каквато процедура традиционно сме свикнали да прилагаме - особеност, която пречи да му прикачим значката народен, но го превръща в особен и провокативен и до днес. Той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло (както например Вазовите герои от "Епопеята"), но от ... |
|
Основни книги по общо образование. ... Тази книга съдържа основни понятия и категории от митологията и религиите. Чрез текстове и много примери са представени древните културни практики. Целта е да се обогати общата култура на студентите, като се разширят познанията им по история на културата и религиозните феномени чрез инструментариум от термини и понятия. ... |
|
„ Атлас на българската литература ” е замислен като документална панорама на новата българска литература от Паисий Хилендарски до 2012 – годината, когато се навършва нейното четвъртхилядолетие. Той представя синхронно библиографията, критическата рецепция, новите периодични издания, авторите и събитията в духа на времето, когато са произтекли. В настоящия том за първи път са въведени и архивни документи. Амбицията на изданието е да въведе в автентиката на времето без днешен коментар - събитията, фактите, книгите и оценките за тях се самокоментират, озвучавайки времето си. Същевременно „Атласът” представлява своеобразна ... |
|
Дарин Тенев (р.1978) е литературовед. Завърша българска филология и японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Университета Киото Кьоику и Токийския университет, Япония. Директор е на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Преподавател е по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Фикция и образ" е изследване върху природата на литературния образ. Питането върху употребите на думата „образ“ може да поеме по три пътя: да обяви една от тях за най-валидна и да се ... |
|
Честотният речник на българската публицистика е съставен върху основата на половинмилионна текстова извадка, извлечена от страниците на централните български ежедневници от 60-те и 70-те години. Той се състои от три части: пълен словоформен Азбучен списък с данни за честотите, средната аритметична и средното квадратично отклонение; Рангов списък на лексемите с честота по-голяма или равна на 10; пълен словоформен Обратен честотен речник по части на речта. Трите части на речника представят материал за обобщителна лингвостатистическа работа, очертаваща точно употребата на лексиката, словообразувателните типове и морфологични ... |
|
От зараждането ѝ до Танзимата ... Този първи том изследва развитието на турската литература от първите писмени паметници от VI до началото на XIX в. Йорданка Бибина е родена през 1954 г. в София. През 1977 г. се дипломира по специалността туркология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи няколко години на свободна журналистическа практика и като репортер в БТА. Преводач е от турски език. През 1984 г. издателството "Народна култура" публикува преведения от нея роман на Орхан Кемал "Лъжовен свят". От 1984 г. е редовен аспирант в Института по балканистика при БАН и защитава кандидатска ... |
|
Обект на изследването са социологията на литературата и нейното историческо битие. Част от нейните "маршрути" са от книжарницата на Г. Бакалов през "Хайка за вълци", през клишетата на ученическите анализи, през Арцибашев и рецептивната съдба на "Санин", през големството на В. Фриче и трагедията на Бахтин и Медведев, през посмъртното разтерзаване на Н. Мар до Лукач и Валтер Бенямин, до новите африкански общества и оксимороните на Ноъм Чомски. Особен е и жанрът на тази книга: тя смело съвместява историческото изследване с моралистичния ангажимент на публицистичното слово, детайлния анализ с ... |
|
Румънско-български речник Българско-румънски речник ... Речникът съдържа: актуална лексика повече от 10 000 думи най-често срещаните словосъчетания ... |
|
Литература - опера - балет - паралели Музикални форми и балетни отражения ... В текста се анализират известни и безспорно станали еталон за епохата балетни творби, които се съхраняват и предават от поколение на поколение в балетните трупи и формират представата за балетни шедьоври. Творбите са групирани не по хронология на създаването, а според общата им сюжетна линия. Често в една творба се разглеждат произведения, създадени в различни десетилетия и столетия, но третиращи една и съща фабула. Така най-ясно се виждат промените в тях. След анализа на творбата се поместват последователността на музикалните номера и сходни ... |
|
Сюжети - музика - хореография - паралели ... В "Сценична съдба на балетни шедьоври част 1. с автор проф.д-р Анелия Янева, се анализира обвързаността на балетното изкуство с драматичния театър (в синтетични танцови изяви от античния свят, Средновековието и Класицизма), както и с някои музикални форми. По-подробно авторът се спира върху известни балетни шедьоври от романтичния балет както "Силфида" в двете й редалции по музика на Шнайцхофер и по музика на Льовенсхолд, "Жизел" от Адам, "Баядерка" и "Дон Кихот" от Минкус, "Раймонда" от Глазунов, "Лебедово езеро", ... |
|
Атлас на българската литература е замислен като документална панорама на новата българска литература от Паисий Хилендарски до 2012 - годината, когато се навършва нейното четвърт хилядолетие. 250 години нова българска литература, огледана в библиографията, критическата рецепция, новите периодични издания, авторите и събитията в духа на времето, когато са произтекли. Амбицията на изданието е да въведе в автентиката на времето без днешен коментар - събитията, фактите, книгите и оценките за тях се самокоментират, озвучавайки времето си. Тази втора част на тома Атлас на българската литература (1969 - 1989) изчерпва ... |
|
Бай Ганю е универсален общочовешки тип на "зооегото" у човека, социален хищник, непознаващ или непризнаващ социалните и морални норми, който се превръща в доминираща социална стихия в извънредните условия на исторически преходи на "междинните" общества, където съществува социален, морален и ценностен вакуум, даващ възможност за разгръщане на агресивните антиобществени инстинкти на социалния и/или национален ressentiment, ако си послужим с понятието на Ницше за обозначаване на злобно-паметливото накърнено (национално или социално) самочувствие, което е социално-психологическа основа на левите и десни ... |