Невероятните разкрития, за какво ли не. Записани на коляно и по-често на маса в присъствието на ракия и мезе от кореспондента на агенция Франс прес - Плешивец, Белоградчишко, някой си Давид, така и не стана ясно как се казва по-нататък и впоследствие. Четете и се веселете, а не се повъртайте на мегдана без работа. А наздраве! ... |
|
"Стойностната поетеса Виолета Пенушлиева прекрачва лирическите граници и представя синтетична проза, каквито са тези къси разкази. Това е приятна и сполучлива художествена изненада, защото е създадено необичайно повествование с нестандартна образност и със своеобразна лексика, с която се самохаректеризират героите. Това е жива проза - образите израстват от думите свежи, осезаеми, пластично изградени. Тези разкази са са населено човешко пространство с много духовни ценности - героите са с извисена нравственост и пробудена съвест, с безкористна обич към света около себе си. Те не са социално обвързани и върху тях няма ... |
|
Второ преработено издание."Тази книга е парче смях, съдържащо света. Тя отразява едно духовно пътуване, в което колкото повече разбирам света, толкова повече се смея. И обратното. Затова я прочетете като дневник - не само с ума, а със сърцето (Екзюпери), с петите (ако сърцето е там в момента), със стомаха ( Древните китайци вярвали, че душата е скрита в стомаха. Ослушвайте се за послания.) или с какъвто орган можете най-добре. Поради натиска на доброто ми възпитание започвам книгата на "вие", но със страниците се надявам да минем на ти. Приятно преживяване." Иван Владимиров - Нав "Книгата на ... |
|
Лаура Биел и приятелят ѝ отиват на почивка в Сицилия по повод двадесет и деветия рожден ден на младата жена. На втория ден от пътешествието им тя е отвлечена. Похитителят ѝ се оказва не кой да е, а невероятно красивият Масимо Торичели - шеф на могъща мафиотска фамилия, който желае да я притежава на всяка цена. Преди години, по време на покушение срещу живота му, Масимо има видение - красива жена, която изглежда точно като Лаура. Когато се измъква от лапите на смъртта младият дон се заклева, че тя ще бъде негова. Без значение от цената. Масимо ще държи Лаура в плен в продължение на 365 дни и ще се опита да ... |
|
Марек Биенчик (1956) е съвременен полски писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран. Познат е на българския читател с есеистичните си творби "Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят" (бълг. изд. 2002) и "Книга на лицето" (бълг. изд. 2015), която му носи най-високата полска литературна награда "Нике". Биенчик пише "Психиатрична болница "Творки" през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от ... |
|
Книгата е част от поредицата "Новите лица на литературна Европа". ... В сборника "Тъмна материя" са включени единайсет разказа, чиито сюжети са обединени от стремежа на авторката да проникне и да тълкува психологията на иначе трудно разгадаемата "тъмна духовна материя" на своите герои, която в книгата ѝ изпълва пространството от любовта до смъртта. Още в първия си разказ "Обреченият" авторката потапя читателя в изключително сложния морален проблем на лекар-учен, поразен от неизлечима болест в последната фаза от живота му, когато хирурзите присаждат негов орган в друго тяло, ... |
|
В книгата са включени 28 разказа, представени на четенията на литературния формат "Пощенска кутия за мръсни приказки". ... "Споделената история е топлина. Споделената мръсна история е два пъти топлина. Защото и завистта топли. Да не говорим за смеха! Когато на средновековните учени им ставало студено, те карали един от тях да започне да твърди, че земята е кръгла, а останалите се събирали около кладата да се постоплят. Когато на безделниците мои съвременници им стане студено в дигиталния уют на социалните мрежи, те се събират в някой бар да си четат приказки. Най-много топлят мръсните приказки. Чел съм. ... |
|
В пета част от епоса "Тангра" на Токораз Исто историята продължава с напрегнат екшън, разгадаване на загадки и мистика и кървави битки. Филипопол е останал последен остров на гладиаторските борби в света. Около него се води война между Доброто и Злото. Той обаче е оазис в цялото това море от страсти, насилие и смърт. И в този момент се създава най-доброто гладиаторско въоръжение - трак ди махейрос, и се появява най-добрият гладиатор - Виктор Скевас Масхарис. На него е отсъдено да види гибелта на цяла една епоха и да стане... последният гладиатор. ... |
|
На работната маса на самоубилата се писателка остава ръкописът на последния й роман "Между действията". Съпругът й няма колебания, че творбата непременно трябва да излезе, защото чрез нея Вирджиния Улф изпраща важно послание. Най-характерната черта на романа е впечатляващата му всеобхватност. Действието се развива в един-единствен ден в малко селище до Лондон, но чрез множеството сценки, включени в колективното празненство, се разкрива богатството на английската литературна традиция. В книгата много се залага на активното съдействие и съпричастие на публиката, а също и на читателя, изправен пред голямо ... |
|
Символизмът е в основата на поезията на Ахмед Хамди Танпънар . Същият стил се наблюдава и в неговите романи. Докато в своята поезия той застъпва метафизическите тенденции и естетическите виждания, за прозата той избира социалната тематика. Неговите романи разказват, по характерен за него начин, за богатите житейски истории и проблемите на Турция. Анализите, които Танпънар прави, проучвайки трудностите, изживени от турците в опитите им да променят цивилизацията, съдържат ценни разсъждения за турското общество и неговата структура, които заслужават да бъдат взети под внимание. Романът "Институт за точно време" ... |
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
Тази книга не е просто забавна, тя ще ви тръшне на дръвника на Балабановия хумор, ще ви изправи пред ешафода на скучното ежедневие. ... Присъдата от 160 страници лудешки кикот е заслужена както за читателите, които познават Румен Балабанов от работата му във в. Стършел, така и за останалите, особено онези, които могат да понесат неуморния присмех над малките житейски несгоди. И тъй като се смята , че те не идват сами, историите от Спас не може да коли се редят в градация от гръмогласно до смехоубийствено кресчендо. ... |