Пленителна романтична история за втория шанс, която ще разтопи сърцето ви... Джулиет Шекспир е приключила с романтичните връзки. Трябва да управлява цветарския си магазин, да отглежда дъщеря си и да финализира неприятния развод с вече бившия си съпруг. Животът ѝ е достатъчно труден, така че защо да го усложнява още повече? Но един ден в къщата до нейната се нанася нов съсед и всичко се променя. Райън е талантлив и неустоимо привлекателен. Върнал се е в родния си град, за да уреди някои неща от миналото, и няма време да се разсейва от красивата си съседка. Но всеки път, когато я види, не може да пренебрегне ... |
|
|
След обучението си при специалисти във Франция и в Италия Изи Колинс вярва, че е на път да сбъдне отдавнашната си мечта за собствена сладкарница. Плановете ѝ обаче се променят след изненадващото посещение на две жени - едната е със странно познати кехлибарени очи, другата носи купчинка писма. Писма до Изи от покойната ѝ майка Катори. Оказва се, че ненадейните посетителки всъщност са нейни сестри, за чието съществуване не е подозирала. Очаква я и още една изненада - тя получава голяма сума пари от съвършено непознат човек и спонтанно решава да замине за Колорадо, за да узнае повече за своите неизвестни досега ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Една покана, две сватби и двайсет и четири часа, които променят всичко. В един дъждовен априлски ден Жан-Пиер Морел получава покана, която ще промени живота му завинаги. Изненадващо Пол, негов бивш най-добър приятел, с когото не са се виждали от години, го кани на сватбата си в замък в Южна Франция. В деня на сватбата всичко се обърква. Жан-Пиер тръгва на път, но забравя поканата и не е сигурен къде точно трябва да стигне. След много перипетии, той най-после намира живописното имение, а сватбата вече е в разгара си. И кого да види - младата червенокоса жена, която по-рано дръзко го е прередила на бензиностанцията! ... |
|
|
Нора отива на най-скучната лятна ваканция на света при баба си на село. Там тя среща Абас, който има най-зелените очи и заради когото цялото ѝ тяло се размеква. Но защо Абас толкова се страхува от Дорит в кафенето и защо за Нора важат едни правила, а за него - други? Лятото, в което всичко се случи е трогателна и топла история за всичко, което една нежелана отначало лятна ваканция може да предложи."Поглеждам към очите му, които в момента сияят. Най-красиви са следобед, когато светлината не е толкова ярка. Тогава най-много си личи колко са зелени, точно като смарагди или като яркозеления Зало." Из книгата ... |
|
|
Тя е пристрастена към секса, а той - към алкохола и едва когато стигнат дъното, двамата ще разберат, че им остава само един път - нагоре! Никой не би заподозрял, че срамежливата Лили Калоуей има тайна. Вместо да ходи на танци, Лили предпочита да остава в леглото. Нейните импулси я водят от една страстна нощ към друга и към множество различни партньори - за повечето от които впоследствие горко съжалява. Най-добрият приятел на Лорън Хейл е бутилката му с бърбън. Лили е на второ място. Вече три години двамата се преструват, че имат стабилна романтична връзка, за да не заподозрат семействата им за техните пристрастявания. ... |
|
|
Забраненият плод е най-сладък, нали? Също както забранената любов... Откакто се помня, копнея по Джейс - най-добрия приятел на по-големия ми брат. Но той, разбира се, гледа на мен само като на по-малката сестричка на Нейтан. И така в продължение на години. Ала днес, десетилетие по-късно, правилата се променят. Джейс вече живее с нас, за да помогне на мен и брат ми Нейтан да се справим със загубата на родителите ни. Всички сме пораснали и Джейс вече определено не гледа на мен като на по-малка сестричка. Само дето се държи като абсолютен задник, разкъсван от лоялността към най-добрия си приятел и желанието да ме има. ... |
|
|
Тя има мечта. Той има план. Заедно, ще трябва да повярват на съдбата. Рен никога не бе държала айфон в ръка, не бе използвала Гугъл и никога, ама никога не бе следила обекта на любовния си интерес в социалните мрежи. Вместо това бе правила други неща - бе прочела две - три книги (всъщност стотици), беше се научила да рисува и бе изградила работеща вятърна електроцентрала от нулата. Но сред всичките книги, които бе прочела, Рен никога, ама никога не се бе сблъсквала с такава, която да може да научи една жена, расла на пасище и офлайн повече от двадесет и две години, как да живее в реалния свят. Затова, когато най-накрая ... |
|
|
"Заговорът на мъртвите на Марин Георгиев е разказ за междинното българско време. За едно време, което уж вече го няма, но за което трябва да се свидетелства, искаме ли да разберем какво и как е било. Разказите и свидетелствата в книгата тръгват още преди 1989 г. и епохата на НРБ, но всъщност се трупат като камари от дневници, преписки или писма, утаени в авторовата памет през годините на несвършващия преход. Те са силно пристрастни и остри, често демитологизиращи и дори развенчаващи - така авторът е видял и почувствал хората и събитията, които описва. Някои от героите в тези истории са отдавна забравени, други като ... |
|
|
Мигове. Животът ни е сбор от мигове. Някои от тях съкрушително болезнени и изпълнени с вчерашна мъка. Други носещи красива надежда и обещания за утре. Преживяла съм стотици мигове в краткия си живот - мигове, които са ме променяли, които са ме предизвиквали. Такива, които са ме ужасявали и оплитали. Но най-важните - онези разбиващите сърцето и спиращите дъха - в тях винаги е присъствал той. Бях на десет години, когато изгубих гласа си. Тогава част от мен бе открадната, но имаше един човек, който съумяваше истински да чуе гласа ми в тишината. Брукс Грифин. Той бе светлината в мрачните ми дни, обещанието за едно красиво ... |
|
|
Книгата обхваща кратки публицистични текстове, писани по различни поводи в периода 2000 - 2024 г. Стилът е понякога сериозен и тъжен, друг път - весел, игриво интелектуален. Някои от текстовете са по-дълги и рефлексивни, други са по-къси и закачливи, а жанровият им спектър варира от статии и есета до разкази и кратички иронични симпли в социалните мрежи. Хоризонтите са главно български, но се обсъждат и глобални проблеми; на фокус е настоящето, но има и текстове, натежали от минало. Огромното многообразие от теми неизбежно минава през личната перспектива на автора. Затова Вера и далавера няма претенции за научност - ... |
|
|
Понякога единственият начин да откриеш себе си е да се изгубиш напълно. Хелън Карпентър има нужда от промяна. Наскоро разведена, от месеци тя е оставила живота просто да минава покрай нея. И е толкова отчаяна, че когато по-малкият ѝ брат Дънкан я убеждава да се запише на курс по оцеляване, решава, че предизвикателството е точната рецепта за ново начало. Дивите планини на Уайоминг са перфектното място да преоткрие силата, която със сигурност се таи някъде дълбоко в нея, нали? Уви, оказва се, че Хелън за пореден път греши. Курсът не е това, което е очаквала. Нито компанията от весели студентчета, нито раните по ... |
