В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
Сборник с лозунги от времето на социализма."След глад и мизерия - тежка индустриализация! Рейган - враг номер едно на тутраканската селищна система. Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглоден с 0.02 ст. Да живее 10-и септември, ден на народната милиция - единствената опора на народната власт! 25 години размяна на циркови номера между СССР и България!" Из книгата ... |
|
Обяснението днес е, че живеем в почти свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неудобна истина се приема като неуместен, незаконен или нарушава стандартите на някаква общност. Поощрявани сме да мислим извън кутията, но не и да я напускаме. Вечер преди лягане се чувстваме нервни и успешни. И за да преглътнем този успех, пием приспивателни. Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме кога падаме в тенджерата и се превръщаме в яхния. Един от преводите на басня означава лъжа. Но за да живее истината, понякога трябва да се преоблече като лъжа. Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и ... |
|
"Потресаваща е вакханалията на нашенските страсти и без капчица съмнение откроява нелицеприятното в българщината, но никой не желае да се вгледа в смразяващата реалност и я разтълкува, което е още един аспект на българщината. А най-тъжното е, че сто и петдесет години след рождението на великия Захарий Стоянов, вече няколко поколения, наместо да познаят, обемат великолепието на колосалната личност, голям революционер, голям държавник и голям писател, познават принизения, развенчан, окепазен и окарикатурен, неистински образ на някакво овчарче, от мечкадарското село Медвен. Голям национален срам е, че век и половина ... |
|
Една индианска легенда гласи, че ако имаш съкровено желание, трябва да хванеш пеперуда и да го споделиш с нея. Истинските желания винаги трябва да останат скрити, за да не се погуби магията на силата им. А пеперудите не могат да говорят - те не издават и звук дори. Ако искаш желанието ти да се сбъдне, трябва първо да уловиш пеперуда и да ѝ го прошепнеш, а след това да я пуснеш на свобода. Така желанието ти ще полети и ще достигне до знанието на Великия Дух. А той ще ти го сбъдне, защото си повярвал и защото си подарил свобода. В този сборник разкази ще откриете множество необикновени съдби, неосъществени мечти и ... |
|
Меланхолик е дневникът на Толга Тахсинов, написан през времето, в което често е попадал в капана на демоничните си мисли. Книгата има за цел да докаже, че ако едно човешко същество, минало през различни трагедии, поднесени от живота, се бори за собствената си душевна свобода, то всеки друг има силата да се справи с болезнените удари на реалността. Благодарение на психичните си заболявания, Самотникът казва, че е открил нов приятел в живота, а именно депресията. ... |
|
"Върховното лекарство ни изцелява от сътворението. Ще се изцелиш, когато заживееш в Бога, а не в себе си. Постигането на Бога е изгубването на болестта, наречена свят и време. Грижи се за Бог в себе си, а не за себе си и тогава ще имаш и себе си." Елеазар Хараш ... |
|
Защото всяка душа носи в себе си и душите на предците си. Неизпятата приказка на Велика Нямата продължава във втората книга от поредицата Нямата рече: Кръвта вода не става. Този път в село Устрем хора ще залюлеят лазарки, агнета ще се пекат за Гергьовден и млади момичета ще наричат на Еньовден. Магичните думи на песните отново ще огласят селото, а още една голяма любов ще се опита да поправи счупеното в миналото. Младият писател Крум се озовава в Устрем в търсене на вдъхновение. Там открива красотата на едно запазило традициите си село, което следва старите обичаи и посреща празниците в пъстрите одежди на своите деди. ... |
|
Едва ли има по-известна и същевременно по-непозната фигура в нашата история от Васил Левски. В българското национално съзнание той е светецът на България, оплодяващо начало и причастие за всеки българин. Народният поет Иван Вазов го поставя редом до Спасителя, а един негов сподвижник, неизвестен по име, след залавянето му възкликва: "Нямаме втори Левски на света!". В него се събират най-привлекателните черти на възрожденския деец: революционна твърдост и душевна мекота; храброст и благородство; демократизъм и взискателност; нравствена сила и отдаденост на делото. Апостола е българското чудо, но кой е бил той ... |
|
Кой е предателят на Васил Левски? Този въпрос, възбуждал дълголетни полемики, и днес продължава да тревожи историческата ни памет. В тази книга - своеобразно историческо разследване, са представени проучванията на автора върху истината както за физическите, така и за идейните предатели на Апостола на свободата. Чрез анализ на наличните свидетелства, на събитията, случили се в далечната 1872 г., и на личните взаимоотношения на Левски е направен опит за различен прочит на известните досега факти; изказани са смели хипотези за конфликтите в Ловчанския революционен комитет, схемата на предателството, разгрома на Вътрешната ... |
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |
|
Спомняте ли си щурото лято в шато Лакрот, което българката Калина прекара заедно с фамилията на парижкия си съпруг Дидие? Е, нямаше как осем месеца по-късно интернационалното семейство да не върне жеста и да не посрещне френската рода на българска територия! Така малкото шопско село Злокучане ще се окаже центърът на вселената, където изисканата мадам Жонвиев и отнесеният мосю Жан-Батист, деверът Станислас и досадните племенници ще преживеят шеметни летни месеци в компанията на леля Дочка и лелинчо Трифон Гагаузки, местния злокучански елит в лицето на поп Архимедий, бай Мите Интеуекто и кака Маца Хърбата, както и куп стари ... |