Ханс Хайнц Еверс (1871 - 1943) е един от най-разноликите и противоречиви майстори на художественото слово от първата половина на ХХ век, автор на стихове, разкази, романи, пътеписи и сценарии. Съмишленик на френските декаденти, следовник на Едгар Алън По и Оскар Уайлд, Еверс успява да изгради мост към литературния авангард. Негови творби са публикувани в България многократно в периода 1918 - 1930 г., включително знаменитият роман "Алрауна" (1911), след което внезапно бива забравен. Предизвикателните или озадачаващи сюжети, в които героите са подвластни на пороци или други жестоки тъмни сили, са допълнени от ... |
|
Последният велик рицар на Ренесанса - Пиер дьо Бурдей, абат Дьо Брантом въздишал по прекрасната кралица Марго, придружавал Мария Стюарт в последното ѝ тъжно пътешествие до Шотландия, познавал срамните тайни на всички високопоставени дами и господа. В края на 1584 г. буен жребец хвърлил ездача си и го обрекъл на заточение в построения по негов проект замък "Богатата планина". Там се родила вълшебната еротична приказка с колоритни герои, особено привлекателни, тъй като не са измислени, а - истински. Размишленията за рогоносците, за потайностите на женското тяло, за знатните девойки, омъжените и вдовиците, за ... |
|
"Реалното фантастично не е по необходимост генератор на ужас, но не изключва нито трепета, нито страха. Не е задължително да се позовава на чудовища, колкото и възхитителни да са те, адски или земни, за да постигне тревожен ефект. Разглеждано в своята постоянно действаща мяра или прекомерност, то докосва единствено струните на душата и тези на една съвсем разумна чувствителност." Франц Хеленс Книгата е част от поредицата "Другата фантастика" на издателство "Сонм". ... |
|
"Морис Карем е писател на вълшебството, магията, необикновеното, фантастичното! Възторжен читател на вълшебните приказки на Перо, Братя Грим, графиня Д'Оноа, Андерсен, Приказки от хиляда и една нощ, но също и на Луис Карол, Мюнхаузен, Шамисо, Едгар По, Марсел Еме, Дейвид Гарнет, Мидълтън... В този сборник с разкази естественото се преплита със свръхестественото; всекидневното с необикновеното, реалното с фантастичното. Накрая човек дори престава да забелязва прехода от едното към другото. Писател на простотта? Разбира се, но писател, изкушен от двойствеността, която битува у хората, от метафизичните въпроси, ... |