Любовта е опасна. Хана Руни презира онзи представител на семейство Хоторн, отговорен за смъртта на сестра ѝ. Но ако престъпното ѝ семейство разбере, че той все още е жив, ще го убият. Докато се грижи за пострадалия Тоби Хоторн, Хана открива, че младият мъж има амнезия - изобщо не помни кой е, какво е направил или защо те двамата не могат да бъдат заедно. Любовта е спасение. Наш Хоторн е каубой. Либи Грамс е гот и обича да пече кексчета. Двамата нямат нищо общо. Либи го знае. Но каубоят е на друго мнение. Любовта е сила. Прага е Градът на стоте кули и площадка за невероятната игра, която дръзкият Джеймсън ... |
|
Искам да си живея живота не е автобиографичен роман, но изразява концепциите на авторката, относно болките и житейските драми на жена, повлечена против волята си в посока, неприсъща на конвенционалната женска природа, и обременена с тежката съдба да бъде различна от нормалните жени. В класическата литература мъжките и женските образи са носители на безусловна определеност Ромео и Жулита, Хамлет и Офелия, Отело и Дездемона, Дон Кихот и Дулсинея. Съвременната действителност обаче налага много по-задълбочен анализ на сенчестата част на човешкото подсъзнание. Нестабилната анатомия на чувствата е ключът към съдбата на ... |
|
Чудовищата са реални. 1978 г. В клиниката си в живописния Върмонт утвърдената психиатърка доктор Хелън Хилдрет е известна със състрадателното си отношение към болните. С грижа се отнася и към внуците си Вайълет и Ерик, за които е просто баба. Учи ги как да се грижат за домашните си любимци, приготвя им вкусна храна, дарява ги с внимание и любов. Но един ден баба води вкъщи дете с необясними белези. Айрис не се държи като нормално момиче - тя е мълчалива, неразгадаема и дива. Въпреки това Вай и Ерик приветстват Айрис в техния таен клуб, в чиято книга описват чудовища и измислят начини да ги победят. Клубната къща, скрита ... |
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
66 стихотворения за Освобождението и Русия. Живеем във време, което с лекота слага етикети и зачерква всичко. Дори националните празници са повод за разединение, вместо да ни обединяват и сплотяват. Тази книга събира 66 поетични творби, които интерпретират по различни начини темата за Освобождението и ролята на Русия в него. Целта ѝ не е да възпламенява огъня между русофили и русофоби. Нито да провокира дискусии кой поет има място в нея и кой - не. Нито да става повод за ново разделение и охулване, докато в крайна сметка се лишим и от последния реален авторитет или национална светиня. Тази книга иска да припомни ... |
|
Обикновените хора, уединени в дебрите на историята, понякога са най-внимателните търсачи и усърдни наблюдатели на законите, които управляват света. Към тази потомствена линия принадлежи пощальонът на Джирифалко, срамежлив и самотен човек, посветил живота си да описва, под формата на съвпадения, прозренията на Съдбата, която го е лишила от любов, предлагайки му в замяна дарбата да имитира почерка на другите. Пощальонът на Джирифалко развива един особен порок: отваря, чете, преписва и каталогизира писмата, преди да ги достави, и така рисува своеобразна хронология на събитията в малкото италианско градче. Един ден в ... |
|
Диамант, голям колкото Риц е разкривеният хвалебствен химн на Фицджералд към американския Запад и всичко, което той обещава. Въпреки че тази новела донякъде се отличава от творчеството на Франсис Скот Фицджералд с това, че е забавна и същевременно зловеща приказка, тя брилянтно съчетава продължаващите му буйни фантазии за крайностите на богатството с много по-мрачното му разбиране за това, което стои в основата му. Донякъде вдъхновен от едно лято, което прекарва като тийнейджър, работейки в ранчо в Монтана, авторът ни пренася в един идеализиран свят, в който всичко е позволено. Несметното богатство обаче не носи ... |
|
Разказвачът, алтер его на авторката, описва мимолетния живот на простодушна девойка от бедния бразилски Североизток, неумела в действията, в мислите и в словото, която вярва, че щастието е дадено всекиму, и копнее за бляскава любов и бъдеще на кинозвезда. Ала съдбата отрежда друго. И в един миг, окрилена от блянове, подхранени от чудните предсказания на фалшива гадателка, се озовава, запратена от лъскав мерцедес, в канавка край пътя, отронвайки сетното: "Колкото до бъдещето...". Разказвачът подсилва сюжетната нишка с пространни размисли за смисъла на жизнения път, за търсенето на идентичност и за изкуството на ... |
|
Докато жителите на Трите бора се готвят за специално празненство, Арман Гамаш и Жан Ги Бовоар се сблъскват със спомени, погребани дълбоко в паметта им. Един млад мъж и една млада жена се появяват отново в живота на инспекторите от Sûreté du Québec и заплашват да ги върнат далеч назад - към първия случай, който двамата разследват заедно, към случай, който всеки от тях предпочита да забрави. Като деца Фиона и Сам Арсьоно стават жертва на ужасно престъпление. Дали раните, нанесени преди години, гноят и до днес? Каква е истината за брата и сестрата Арсьоно? За първи път мнението на Жан Ги се различава от това ... |
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
Билге Карасу (1930 - 1995 г.), наричан тихият гигант на турската литература, е автор на романи и разкази, които се родеят с най-добрите образци на модернистичната проза. Градината на заминалите си котки (1980 г.) е представително произведение за завладяващия повествователен свят на Карасу, чийто плавен, изящен език напомня езика на приказките, които ни връщат към най-дълбоките нива на човешкото съзнание. Дванайсетте истории в книгата, съответстващи на часовете от обед до полунощ, са обединени от вечните теми за природата на любовта и за срещата с другия като възможност за самопознание и лична трансформация. Чуждостта в ... |
|
Една история за истинската, дълбока и чиста любов! Алексис Монтгомъри е родена в богато семейство на потомствени лекари, основали една от най-престижните и модерни болници в страната. Въпреки че свръхамбициозните ѝ родители искат тя да продължи семейната традиция и да стане световноизвестен хирург, Алексис не се нуждае от слава. Тя се чувства добре като обикновен лекар в спешно отделение. Светът на Алексис се обръща с главата надолу, когато колата ѝ закъсва насред нищото и получава помощ от Даниел Грант. Отраснал в бедно семейство в малко градче, той е пълната противоположност на изтънченото градско момиче. ... |