Сънят на ягуара е семеен епос и този път авторът е бил вдъхновен от венецуелския си произход по майчина линия. Историята се развива в продължение на три поколения в страната Венецуела, преживяла диктатура, демокрация, държавни преврати и революция в рамките на един век. Когато една няма просякиня от Маракайбо, Венецуела, намира новородено бебе на стъпалата на църква и го приютява, тя няма представа за необикновената съдба, която очаква сирачето... Израснал в бедност, Антонио става последователно продавач на цигари, портиер на доковете, слуга в публичен дом, преди да се превърне, благодарение на кипящата си енергия, в ... |
|
|
"Търпение, дъщери мои! Мунял! Тази е едничката ценност на женитбата и на живота." В Северен Камерун търпението е основната добродетел, на която семействата учат момичетата - бъдещи съпруги. Немислимо е да се противопоставят на волята на Аллах, а и на по-възрастните мъже в рода. Между стените на заможните домове, където властват полигамия, съперничество, насилие и абсолютно подчинение на нежния пол, жените са осъдени на мълчание и страдания. В този роман се преплитат съдбите на съвсем младата Рамла, откъсната от първата си любов, за да встъпи в брак с богат приятел на чичо си; Сафира, изправена пред пристигането ... |
|
|
"Сборникът Приказки от сърцето на града (2018) - своеобразно продължение на Приказки от крайните квартали (2008) - съдържа 25 истории за отношенията между хора и животни... Почти всички илюстрации тук са маслена живопис - платната са повечето метър и половина на метър, без особено дигитално доработване... Често ме питат кое идва първо - сюжетът или изображението. По малко и от двете е, едното вае другото чрез последователни преразглеждания... Основната задача, която си поставих в Приказки от сърцето на града, беше съвсем простичка: да си представя определено животно в града. Защо е там? Как реагират хората на ... |
|
|
"Искрени, дълбоки и понякога насмешливи са тези разкази. Корени и светила е сборник, в който - като в огледало - са събрани сложни човешки съдби и характери. Някъде там, сред прекършеното детство и рано откритата жестокост проблясва желанието да поправиш несправедливостта. Да се промениш. И да устояваш. Много, много силен дебют! Прозата на Любослава Трайкова няма да ви остави безразлични." Ина Иванова Любослава Трайкова е родена през 1984 в София. Завършва гимназия с немски език в Самоков, учи журналистика в НБУ, а след това магистратури по електронни медии в СУ Св. Климент Охридски и творческо писане в НБУ. ... |
|
|
Любовта е опасна. Хана Руни презира онзи представител на семейство Хоторн, отговорен за смъртта на сестра ѝ. Но ако престъпното ѝ семейство разбере, че той все още е жив, ще го убият. Докато се грижи за пострадалия Тоби Хоторн, Хана открива, че младият мъж има амнезия - изобщо не помни кой е, какво е направил или защо те двамата не могат да бъдат заедно. Любовта е спасение. Наш Хоторн е каубой. Либи Грамс е гот и обича да пече кексчета. Двамата нямат нищо общо. Либи го знае. Но каубоят е на друго мнение. Любовта е сила. Прага е Градът на стоте кули и площадка за невероятната игра, която дръзкият Джеймсън ... |
|
|
"Четирима братя. Две мисии. Едно спиращо дъха четиво." Великият Тобайъс Хоторн вече е мъртъв и семейството му е лишено от наследство, но някои уроци остават завинаги. Грейсън Хоторн е научен да поставя семейството на първо място. Когато полусестрите му се оказват в беда, той се намесва, за да направи това, което умее най-добре: да реши проблема - ефикасно, ефективно, безмилостно. И без емоционални усложнения. Джеймсън Хоторн обича риска, търси силни емоции и високи залози. Когато мистериозният му баща се появява и моли за услуга, Джеймсън не може да устои на предизвикателството. Той трябва да проникне в елитен ... |
|
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
|
Обикновените хора, уединени в дебрите на историята, понякога са най-внимателните търсачи и усърдни наблюдатели на законите, които управляват света. Към тази потомствена линия принадлежи пощальонът на Джирифалко, срамежлив и самотен човек, посветил живота си да описва, под формата на съвпадения, прозренията на Съдбата, която го е лишила от любов, предлагайки му в замяна дарбата да имитира почерка на другите. Пощальонът на Джирифалко развива един особен порок: отваря, чете, преписва и каталогизира писмата, преди да ги достави, и така рисува своеобразна хронология на събитията в малкото италианско градче. Един ден в ... |
|
|
Разказвачът, алтер его на авторката, описва мимолетния живот на простодушна девойка от бедния бразилски Североизток, неумела в действията, в мислите и в словото, която вярва, че щастието е дадено всекиму, и копнее за бляскава любов и бъдеще на кинозвезда. Ала съдбата отрежда друго. И в един миг, окрилена от блянове, подхранени от чудните предсказания на фалшива гадателка, се озовава, запратена от лъскав мерцедес, в канавка край пътя, отронвайки сетното: "Колкото до бъдещето...". Разказвачът подсилва сюжетната нишка с пространни размисли за смисъла на жизнения път, за търсенето на идентичност и за изкуството на ... |
|
|
"Великолепни кратки биографии, представени в историческа последователност, които се отличават с драматичните си детайли и задълбочения анализ. Ерудираното и живо повествование оправдава очакванията, заявени чрез интригуващото заглавие. Дикьотер се е справил чудесно, създавайки рядко проникновена книга, написана с човечност, замах и неочаквани хумористични проблясъци." The Wall Street Journal "Сериозна, но оптимистична книга - доколкото изобщо е възможно една историческа творба да буди оптимизъм. Ако не друго, тя поне предлага известна историческа перспектива на читателите, когато решат да хванат в крачка в ... |
|
|
Докато жителите на Трите бора се готвят за специално празненство, Арман Гамаш и Жан Ги Бовоар се сблъскват със спомени, погребани дълбоко в паметта им. Един млад мъж и една млада жена се появяват отново в живота на инспекторите от Sûreté du Québec и заплашват да ги върнат далеч назад - към първия случай, който двамата разследват заедно, към случай, който всеки от тях предпочита да забрави. Като деца Фиона и Сам Арсьоно стават жертва на ужасно престъпление. Дали раните, нанесени преди години, гноят и до днес? Каква е истината за брата и сестрата Арсьоно? За първи път мнението на Жан Ги се различава от това ... |
|
|
"Преди да се събуди, Врабеца сънувал. В съня си ходел из приземния етаж на Шанхайската консерватория. Минал край стая, където цигулари били строени като статуетки на витрина, после стигнал до помещение със седем рояла, възправени като могъщи дъбове. Отпуснат в леглото, Врабеца се почудил дали хер Бах някога е сънувал Шанхай. Отметнал завивката и се изправил. Къщата била пропита с музика. Забравил си чехлите и подът го захапал с ледени зъби, но той продължил към кабинета на баща си. Вратата била открехната и музиката се изплъзвала през пролуката. Врабеца пристъпил в стаята. Татко Цин седял на нисък стол пред грамофона. ... |
