В есеистичното си произведение В сенките на утрешния ден нидерландският философ, историк и културолог Йохан Хьойзинха (1872 - 1945) проследява причините за упадъка на културата и възможните последици от духовното обедняване на европейската цивилизация в навечерието на предстоящата катастрофа - Втората световна война. Най-голямата опасност, заплашваща Западния свят, авторът съзира в неморалната автономия на държавата, която има правото да използва всякакви средства за самоутвърждаването си - вражда и омраза, лъжа и вероломство. "Държава за държавата е вълк" - твърди той. В условията на нараснала опасност от ... |
|
"Тази книга на Людмил Георгиев, публично утвърден български учен-психолог, е втората от една трилогия, посветена на изясняването на потенциала и същността на критическата психология. Този път критиката е насочена към политическия рационализъм и по-специално към възможностите на религиите и идеологиите да регулират етническите и етнонационалните общности... Книгата е много богата на научна и историческа информация, от нея може да се научи наистина много. Авторът се представя като високо просветен учен със собствена концепция, която коректно и последователно доказва в хода на изложението... Това е една от книгите, в ... |
|
"Саморефлексията на критическата психология, в случая като психология на историята, се отнася не само до последователността на историческите факти в различните цивилизации, но и до начините на тяхната интерпретация, защото и спрямо едните като случващи се, и по отношение на другите като обясняващи ги съответните цивилизационни представи имат едни и същи регулативни функции, независимо от това в какво историческо време те се осъществяват." Проф. Людмил Георгиев ... |
|
В настоящата книга втора от своите "Опити" (1580) Монтен продължава да търси себе си с помощта на древните автори и извън отъпканите пътища на тогавашните научни дисциплини. Самопознанието е дълъг и труден процес за мислител, който заявява открито: "Моят занаят и моето изкуство е да живея." Монтен насочва вглеждането в себе си към радикално нова цел - не за да вае своя статуя на велика личност, а за да се отърси от наслоените представи, утвърждавани с векове, за човека господар на природата и на животинския свят. В това по същество демистифициращо начинание важно място заемат Монтеновите идеи за ... |
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше, оповестил "смъртта на Бога" в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха. В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях - ... |
|
|
|
Медея Еврипид
Нов български университет
|
| Цена: 8.69 € / 17.00 лв. |
|
  |
|
Представена за пръв път през 431 г. пр. Хр., трагедията "Медея" от Еврипид е едно от най-тълкуваните, превеждани и поставяни произведения на световната драматургия. Този нов превод от старогръцки език, дело на класическия филолог Георги Гочев и поетесата Петя Хайнрих, е специално направен за представлението "Медея" (реж. Десислава Шпатова, в ролята на Медея - Снежина Петрова), част от програмата "Пловдив - европейска столица на културата, 2019 г. ... |
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
В книгата са събрани текстове на големия интелектуалец Цветан Тодоров, едно наследство от мъдрост и прозрения, които да напомнят за висотата на неговия ум. "За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито дърдорко, нито фокусник. Той беше кротко непримирим, прозорлив интелектуалец, скромен учен, изследовател енциклопедист и педагог ("превеждач", казваше той), хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взискателен. Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни - по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ. ... |
|
Революцията и творците Русия: 1917 - 1941. ... "Хуманист, който устоява в грубо и цинично време. Но хуманист без наивност, илюзии и слабост по отношение на утопиите и системите. Несломим и свободен дух." Брюно Фрапа, вестник "Ла Кроа" "Цветан Тодоров несъмнено е човекът с най-широка култура, когото познавам, най-истинският хуманист, онзи, който най-много ми е помогнал да разбера, че връзката между културата и хуманизма не е случайна." Андре Конт-Спонвил, "Нежен е животът" Цветан Тодоров Тодоров е българо-френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, ... |
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
В търсене на цел, баланс и щастие на работното място. ... Ако търсите мечтаната работа, но не знаете къде и как да я намерите, тази книга е точно за вас. "Буда в работата" е пътеводител в кариерната действителност на XXI век, който ще ви помогне да намерите (или създадете) своето вдъхновяващо работно място. Книгата представя основните будистки принципи на достъпен език и илюстрира как те могат да ни помогнат да открием смисъла в работата си. Авторката също така предлага лесни за изпълнение упражнения за постигане на спокойствие и изграждане на самоувереност. За разлика от други наръчници, "Буда в работата& ... |