Речта, в която е разгърнато учението на Пико за достойнството на човека и неговото място в универсума, е може би най-добре познатият философски документ от епохата на ранния Ренесанс. В много издания съчинението носи заглавието "Реч за достойнството на човека". Оригиналното заглавие е било просто Oratio ("Реч"). Допълнението "за достойнството на човека" било прибавено в по-късни времена към заглавието, понеже читателите били особено впечатлени от съдържащата се в първата част на речта идея. Мирандола поставя акцента не толкова върху универсалността на човека, колкото върху неговата свобода: ... |
|
|
В новата си книга Франсоа Жулиен развенчава мита за любовта - този велик мит на Запада, и търси начин не толкова да се освободим от него, колкото да се измъкнем от подвижните му пясъци, в които сме затънали; да бъде разрушена косвено тази толкова шумна тема, наречена любов, монополизирала на Запад мисълта за другия, да започнем отново да мислим свежо, необременено, следвайки дискретната нишка на интимното, да живеем за двама; и въз основа на това да помислим как да направим от него отправна точка за нравствеността. Изследването следва нишка, минаваща през предишните книги на Жулиен, в които той разглежда от различни ... |
|
|
Дилемата на индивида в съвременното общество. ... В своята класическа и провокативна творба Карл Густав Юнг, един от най-великите умове на всички времена, извежда тезата, че бъдещето на човечеството зависи от способността ни да устоим на масовите обществени течения. Когато на човек му липсва познание за неговата същност, той клони към колективизъм и е податлив на разрушителни тенденции: фашизъм, радикален национализъм, фанатизъм. Такъв човек позволява лесно да бъде манипулиран или потискан от деспотични режими. Само чрез разбиране на нашата несъзнателна вътрешна природа, нашата скрита страна, можем да придобием ... |
|
|
Превод от старогръцки Александър Ничев. ... Обикновено учителят, който успява да впечатли и да грабне вниманието на ученика си има важна роля за него и в много от бъдещите стъпки от живота му. А ако говорим за Сократ, учителят на древногръцкия философ Платон, то със сигурност можем да кажем, че е имал важна роля за житейския и творчески път на ученика си. Именно заради това в част от произведенията, които пише Платон, главен герой е Сократ. Така е и в "Държавата" – един от фундаменталните трудове на Платон и може би най-известния Сократов диалог. Смятана за първата утопична творба в историята, "Държавата& ... |
|
|
Митът за вечното завръщане твърди посредством отрицание, че живот, който изчезва веднъж завинаги, който не се завръща, е живот-сянка, живот без тежест, мъртвороден живот, и дори да е бил ужасен, прекрасен, възвишен, неговият ужас, възвишеност или красота не значат нищо. Ако всяка секунда от нашия живот се повтаря безброй пъти, то значи, ние сме приковани към вечността като Исус Христос към кръста. Тази представа е ужасяваща. В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност. Това е причината Ницше да нарече идеята за вечното завръщане най-тежкото бреме (das schwerste Gewicht). Но ако вечното ... |
|
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това?". ... "Класическата политическа философия е нетрадиционна, защото спада към плодородния момент, когато всички политически традиции са били отслабени, а още не е съществувала традиция на политическата философия. Във всички последващи епохи философското изследване на политическите неща е било опосредствано от традицията на политическата философия, която е играла ролята на екран между философа и политическите неща, независимо дали даденият философ е приемал или отхвърлял традицията. От това следва, че класическите философи са възприемали политическите неща ... |
