Фарс, или никога вече самота ни предлага поредния горчив апокалипсис и този път Кърт Вонегът е безпощаден. В свят, пропит от болезнена самота, където технологичният напредък бележи невиждани висоти, а изолацията е все по-дълбока, всички са се превърнали във взаимнозаменяеми частици от обществената машина. А когато целият културен напредък на цивилизацията рухва, единственото, което остава, е копнежът по връзката с друго човешко същество. В своето гротесково изследване на тази мъчителна емоционална пустота американският класик ни среща с уродливите близнаци Уилбър и Илайза. Те крият необичайна тайна - когато допрат ... |
|
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
Всичко, което е останало на Меган от обичния ѝ дядо, е къщата му на остров Хатерас край бреговете на Северна Каролина. Тя дълго отлага завръщането си там, защото все още скърби за загубата на най-близкия си човек, но накрая решава да се изправи срещу сенките от миналото. Меган се надява на острова да открие отговорите на въпросите, които не ѝ дават мира, за да повярва в себе си и да се осмели да превърне страстта си към кулинарията в професия. Още първата вечер на приказния остров с бял пясък и тюркоазени води тя се запознава с бизнесмена Тоби. Той вечеря с дядо си, който страда от деменция и решава, че Меган ... |
|
|
Тези смешни, куриозни и същевременно поучителни истории биха могли да се случат на всеки от нас. Марк Твен така майсторски описва забавните ситуации и необичайните хора, че няма как да не се усмихнем на всеки от неговите разкази. Понякога човек се чуди дали писателят говори сериозно. Така например разказът "Легенда за Капитолийската Венера" прилича на сензационно съобщение, че в САЩ бил намерен "вкаменен гигант". И всяко нещо, независимо дали е хумористично, остър сатиричен памфлет или изпълнен с ирония очерк за човешките нрави, е написано изящно и органично, изразително и талантливо. Книгата е част ... |
|
|
Съставена и редактирана от Карен Шарп с предговор от Чарлс Глас. ... От април 2019 г. Джулиан Асанж се намира в строго охраняван затвор в Лондон, изправен пред грозяща го опасност от екстрадиране в Съединените щати, подложен на преследване, което Дейвид Макгроу, водещ адвокат на Ню Йорк Таймс, описа като създаващо много, много лош прецедент за издателите. Асанж може да е затворен и лишен от възможност да говори, но в тази въздействаща, провокираща размисъл книга думите му се леят свободно, предоставяйки изключително достъпен обзор на неговите енциклопедични интереси. Наред с ясни, стегнати анализи на начина, по който ... |
|
|
Авторът на Планината помежду ни ни представя вълнуващата история за един мъж с болезнено минало, за едно малко момиченце с неясно бъдеще и за общия път към изцелението на сърцата им. Този път започва на площада в едно заспало южняшко градче. Седемгодишно момиченце продава лимонада на минувачите, но хубавата жълта рокля не успява да скрие грозния белег на гърдите му. Последният му клиент, непознат с брада и нахлупена бейзболна шапка, изпива лимонадата си и си тръгва, зает с мисли за лодката, която ремонтира край близкото езеро. И за белега, който му е до болка познат. А пикапът за доставки, който завива на скорост по ... |
|
|
Съсипаха я тая държава! България в наши дни. След провала на всички марионетни партии, създадени от невидимите политически инженери, се е стигнало до тежка безизходица. Време е да бъде изваден последният коз. С помощта на модерните технологии един олигарх възкресява образа на Бай Тошо и го поставя начело на държавата. За да оправи всичко... Романът Бай Тошо е безмилостна сатира на абсурдните времена, в които живеем. Иво Сиромахов е български писател, сценарист, драматург и актьор. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, дипломира се в НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. Работи като режисьор в ... |
|
|
"Казват, че в смъртния час пред очите на човека преминава целият му живот, но пред очите на Патрик преминава друго: Карфур е готов всеки ден да бъде нов; Бел дьо Минюи на Нина Ричи, пред теб момчето коленичи; Газ дьо Франс за вас е шанс; Клуб Медитеране още веднъж поне; Йопле, толкова по-добре..." Из книгата 9.99 евро е роман за умелата манипулация, за цинизма на рекламистите криейтъри и техните работодатели, за снобеещите англофони, населяващи този уникален свят (и не един роман на Бегбеде) - и за нашата, на потребителите, глупост. Останалото е любов, пътешествия, пари и пак пари, смърт и възкръсване - всичко ... |
|
|
Закуска за шампиони описва свят, в който хората са се превърнали в роботи, управлявани от проводниците в главата си и химикалите, които поглъщат. Най-голямата пандемия са идеите, с които се заразяват като чума, а имунитет срещу налудността няма. Този свят не е фантастичен. Този свят е нашият свят. В подобна атмосфера самият Вонегът се превръща в протагонист на собствения си роман и се среща със своя емблематичен герой - пропадналия писател на научна фантастика Килгор Траут. Истината, която прозира зад измислицата, е толкова болезнена, че ако до последната страница на Закуска за шампиони не полудеете, то поне ще сте ... |
|
|
Вик от болка и безсилие срещу системата на здравеопазване в България."В тази потресаваща изповед една майка ни разкрива бруталния абсурд на българското здравеопазване - такъв, какъвто го е преживяла през 2017 - 2018 г., когато синът ѝ се разболява и умира от левкемия. Абсурд на институционално ниво - в организацията, или по-скоро липсата ѝ, в болничните заведения. Абсурд и на личностно ниво - в отношението на част от лекарите и медицинския персонал към пациента и близките му. Ще ми се да вярвам, че за изминалите години оттогава ситуацията се е променила към по-добро, но със сигурност има още много какво ... |
|
|
"След Пикасо - само Господ!" Дора Маар Париж, 1935 г. В Дьо Маго, заведение на парижката бохема, се е събрала компания от мъже, които ще останат в историята. Сред тях е и Пикасо, всепризнатият гений. На маса недалеч от тяхната сяда красива млада жена в черна рокля и с екстравагантна шапка с пера. Мнозина разпознават нашумялата фотографка Дора Маар. Очите ѝ претърсват заведението и се спират върху художника. Тя слага лявата си ръка на масата, разперва пръсти и с дясната взема нож. В главата ѝ зазвучава тангото от пристанищните кръчми на Буенос Айрес и ножът заиграва в неговия ритъм между пръстите &# ... |
|
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |
