Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
|
Пълно издание. Второ преработено и допълнено издание. ... Романът Под игото е създаден в основната си част през 1887 - 1888 г. в Одеса, където Иван Вазов намира убежище след започналите в България политически гонения."Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България." - разказва авторът. Но тази носталгия на духа е само последният емоционален стимул за появата на едно произведение, което Вазов просто не е могъл да напише. Защото то е ограничен израз на ... |
|
|
"Забранявана и отричана, но неизменно обичана, трилогията "Петдесет нюанса" е попкултурен феномен, който завладя света!". Ню Йорк Таймс Книга втора от трилогията "Петдесет нюанса". ... "Петдесет нюанса" разбива всички рекорди! Трилогията достигна 30 млн. тираж по света – една от най-бързо продаваните поредици, като остави зад себе си романите на Дан Браун и Джоан К. Роулинг. Изплашена от ексцентричните сексуални наклонности и мрачни тайни на Крисчън, Анастейжа скъсва с него, за да започне нова кариера в американско издателство. Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл ... |
|
|
"Веднъж, когато се разхождаше между черкезките и грузинките, девойките, чиято красота в Стамбул се смяташе за класическа, султанът изведнъж се спря пред едно мило и нежно лице. Той сведе поглед към дигнатото срещу него лице, лице без видима красота, но с изкусителна усмивка, зелените очи, засенчени от дълги ресници, го гледаха не само закачливо, но и дръзко. И той, който беше виждал толкова погледи, изпълнени със страст, мъка и унижение, неочаквано се поддаде на тези смеещи се очи на момичето, което в харема бяха нарекли Хурем. Кърпичката, лека като паяжина, остана на нежното рамо на онази, която целият свят скоро ... |
|
|
Из записките на един емигрант. Истинското лице на емигрантския живот в Испания! ... „Всичко изглеждаше необикновено и тъжно. Угарките в пепелника, чашите, бутилките, часовникът на Тереза. Всичко бе като спомен, подреден като фалшива мозайка, отблъснат поради неприязън от изживяното и нечовешка болка, пъплеща в атмосферата с дързостта на опасен бацил.” ... |
|
|
При Буковски няма средно положение. Хората или го обичат, или го мразят. Случките от собствения му живот са шеметни и особняшки, също като разказите му. Легендарният Бук – откачалка, саможивец, любовник. Нежен и порочен. Текстовете му са натракани на машината директно от лудостта на нощта. "– нормалността е дефект – казва той и мята две-три хапчета в устата си. – господи, преподават ме в няколко университета, някакъв професор пише книга за мене... преведен съм на няколко езика... – сички сме превеждани. Одъртяваш, Буковски, отслабва ти джигерът. Стегни се. Победа или Смърт." Роден е в Германия, кръщелното му ... |
|
|
Най-поетичната, най-елегичната и най-българската творба на Амос Оз. Невзрачният счетоводител Албер Данон овдовява без време, ала в страданието си загубва диалога с непокорния си син и се изправя пред непосилното предизвикателство да приюти приятелката му – измамена от един и прелъстена от друг. Всеки от героите в тази книга е на кръстопът – между две жени, между двама мъже, между минало и настояще, между дълг и желание, между пари и любов... Целият роман е написан в мерена реч – с лапидарни станси, които не само носят имената на някои виртуозни музикални форми, но и звучат като химн в многогласието и хармонията на всяка ... |
|
|
В „Пожарът”, продължението на световния бестселър „Осем”, започва поредната партия от смъртоносна игра, заплашваща да се превърне в искрата, която може да потопи света в пламъци... На световната шахматна дъска местата си разменят минало и настояще, смесват се история, наука, алхимия, окултизъм, поезия, митология и действителност. Намесват се и исторически личности: Шели, Байрон, Али паша, Карл Велики, Екатерина Велика, Александър І... И над всичко е огънят като символ на възраждането на живота. Този път в драматичното преследване на тайнствените магически фигури от древния Монглански шах се включват и наследниците на ... |
|
|
Почти истинските приключения на Анди Андрюс преди да срещне Проницателя. ... В този град няма адвокати - просто никой не се нуждае от тях. Местният вестник Часовой излиза веднъж седмично и всички предварително знаят какво пише в него. На това място не са чували за компютри, интернет, електронна поща, клетъчни телефони и микровълнови фурни. Липсват дори светофари - няма достатъчно коли. Добре дошли в Сойертън Спрингс! Тук ще срещнете отново първата си любов и старите си приятели. Цветовете, ароматите и звуците ще отключат в сърцето ви носталгия по нещо почти забравено, а героите на Анди Андрюс ще ви подсетят къде все още ... |
|
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
