Етногеографското познание се заражда още в Древността (средата на I хилядолетие пр. Хр.), когато се заражда и научното познание въобще. Названието на тази област от научното познание произлиза от три гръцки съставки: "етнос" (народ), "гео" (земя) и "графос" (описание). В буквален превод Етногеография означава описание на народите на Земята. Още от Древността е съществувала тясна връзка между географията и етнографията, защото културните особености на различните общности от хора са били обект на интерес, наблюдение и описване от страна на древните географи. Същевременно този интерес се е ... |
|
Трето допълнено и разширено издание. ... "Тази книга е един нов сполучлив опит за разкриване истинската история на българския народ, на българската държава и на българската духовност и култура. За първи път на едно място са представени толкова много факти и доказателства в един систематизиран и увлекателен социално-исторически коментар, които разкриват нашата история като неделима част още от възникването на човешката цивилизация. Авторът в самото начало на книгата посочва, че това заглавие не е негово, а го взаимствал от такива световни личности, като французите ген. Шарл де Гол и Франсоа Митрен, италианския ... |
|
Книгата е посветена на две митични раси: гигантите и джуджетата. Митът използва антропометрична хипербола, за да изяви принадлежността им към свят, в който аномалията, нарушаването на нормата дори в размерите е правило. В този опак свят царят силата и лукавството, неговите обитатели извършват престъпления не само срямо хората, но дори и срещу боговете. Двете раси се осмислят като "стари, предишни" и винаги като "чужди", дори етнически различни от съвременното население. Заради техните амбиции и богохулство боговете ги изгонили от земята и ги затворили в подземния свят. Но материалните следи от тяхното ... |
|
Препис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев. Преписана през 1785 г. от монах Яков в параклиса "Св.Апостоли". ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш най-кратката българска история, намерена в Зографския манастир и наречена Зографска българска история. Тя е съставена преди или около времето на Паисий и съпоставяйки историите на Паисий и Спиридон Габровски, виждаме, че тези наши възрожденци "са черпили, но всеки по своему от някои общи извори". Съпоставяйки тази история със съвременните ни сведения, виждаме удивителна точност на голяма част от споменатите сведения. Наред с това има кратки ... |