В нито една своя творба Франц Кафка не разкрива себе си така, както чрез писмата си: до любимите си Фелице Бауер и Милена Йесенска, до близките си приятели, до баща си. Откровени, прями, дълбоко емоционални, тези текстове са неповторимо свидетелство за изключителната му чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер. С Роден съм да живея в самота съпреживяваме съкровените любови на австрийския писател, неговите страстни копнежи, пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове. Писмата са единственото оръжие, с което Кафка, през най-мрачните страни от личността си, се опитва да ... |
|
"Съдба и песен" е дело на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Първото стихотворение в нея е "Молитва от Ботев връх". То е емблематично за поета Матей Шопкин. Тук, от тази висока географска и духовна кота, той произнася своята свещена молитва. В нея поетът изповядва изконната си любов към своите предци, към родната земя и към България. В тази своя книга Матей Шопкин е събрал най-доброто, което е написал. Стихотворенията имат различна датировка. Като се започне от далечната 1960 година и се стигне до 2005 г., това е един период от 45 години. Ето защо "Съдба и песен" ... |
|
Книгата "Никой на прага" събира избрани стихотворения на Калин Донков. Издава се по случай неговия 80-годишен юбилей. Блус Съмнения, възторзи, страх - съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах! И само век ще те обичам. Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта! Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков ... |
|
Поемата "В меката есен" (1960) е не само великолепна социална панорама, своеобразна диагноза на българското общество през 60 - те години на XX век, но и безжалостна нравственна равносметка, саморазголване, самоанализ и в личностен план, и като естетико - художествени търсения. Тази поема се появява, когато в обществото ни започва политическо и социално размразяване. След годините на култ към личността и редица трагични деформации в развитието ни, след годините на сектантски залитания, ограничаващи свободата на индивидуално творчество, започва топенето на ледовете. С "В меката есен" Валери Петров улавя ... |
|
Съставител: Александър Шурбанов. ... "Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово - от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на "високи форуми", той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи... Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да ... |
|
Рицарски замък е типична символистична метафора на лелеяното място, където да се уедини човек и там да преживява своето безнадеждно отчуждение от света. Но какъв е животът на този човек? С какво се занимава, за какво размишлява, какво очаква? И защо му е необходимо да бъде в този замък и извън света? ... |
|
Ваня Щерева не е издавала книга от 2011-та. Ако я питате защо така, ще ви каже, че е била щастливо влюбена. За не-поетите и не-писателите ще уточня, че това състояние на споделеност и щастие при нас пишещите е равно на блокаж. Не ни се пише като сме доволни. Слава Богу, на Ваня ѝ свърши щастливата връзка, та музата и несигурността се завърнаха. За тези от вас, които и преди са държали в ръцете си книга на Ваня Щерева е излишно уточнението, че това не е стандартно литературно произведение. Затрудняваме се да дефинираме книгата с един термин. "Още във вторник" съдържа и проза, и поезия, ама дето вика Ваня ... |
|
"Хитлер" на Иън Кършоу е смятана за най-пълната и завършена биография на германския диктатор. "Мисията" на Хитлер още от влизането му в политиката е да изтрие петното на поражението и унижението от 1918 г., като разгроми враговете на Германия, външни и вътрешни, и възстанови националното величие. Тази мисия, както е заявявал многократно, може да бъде постигната единствено с меч. "Или Германия ще бъде световна сила, или няма да има Германия" - пише той в "Моята борба". В края на 30-те години на XX в. Хитлер прави решителни крачки към пропастта. За него във "войната на ... |
|
От детството си в австрийската провинция до самоубийството си в бункера в Берлин Адолф Хитлер оставя мрачна следа от противоречащи си истории и митове. В книгата си Иън Кършоу ни приближава повече от всякога до истинския образ на Хитлер. Той проследява неговата метаморфоза от неудачник в бедняшки приют през "барабанчик", сеещ омраза в мюнхенските бирхалета, та до върховен водач и идеолог на един убийствен режим, който ще остави Европа в разруха. С кристална яснота на анализа и с помощта на нови, неизвестни досега източници Кършоу показва механизмите на неговото влияние и власт. Разкрива и условията, които ... |
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
"Целият свят, който описва Атанас Далчев, е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |