Проф. д-р Стефан Карастоянов е създател и дългогодишен ръководител на катедра "Регионална и политическа география" в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1993 до 1999 г. е декан на чуждестранните студенти и член на Академичния съвет. От 2003 до 2007 г. отново е член на Академичния съвет на СУ "Св. Климент Охридски". Зам.-председател на Научната комисия по геолого-географски науки при ВАК на Министерски съвет (2000-2003). Главен редактор на Годишника на Софийския университет - книга География (2003-2010). Специалист по регионална и политическа ... |
|
Гаврил Кръстевич е първият почетен член - от 1871 г. на създаденото през 1869 г. Българско книжовно дружество (БКД) - бъдещата БАН. Четвърт век преди създаването на БКД, Кръстевич пръв дава идеята за академическо учреждение, което да се заеме с унифициране на българския книжовен език и изграждане на езикова култура. В полемика с бившия си съученик от Куручешме Георги Раковски, той призовава за налагане на говоримия език в литературата. През 1852 г. в Цариградски вестник Кръстевич взема отношение и към спорта с гърците, обявявайки се за изместване на гръцкия от родния език в българските училища. Гаврил Кръстевич е водеща ... |
|
Второ издание. ... Въпреки известното приспособяване към вятъра на перестройката, духащ от Москва, в края на 80-те години на XX век комунистическите режими в Централна и Източна Европа се оказаха обречени. Необходима беше нова форма на диалог между старите и новите елити, която беляза началото на прехода в целия Източен блок - Кръглата маса. България също се вписа в този мащабен процес на институционализация на демократичната промяна. Българската кръгла маса крие свои собствени специфики. Решението ѝ за свикване на Велико народно събрание, което да изготви новата българска конституция, трасира уникалния път, по ... |
|
Борбите на четите на ВМОРО. ... Първият том на История на българите от Македония (Древност, Средновековие, Българското Възраждане) бе посрещнат с голям интерес и внимание от читателската аудитория и от специалистите. Вторият том от този мащабен проект притежава ясно самостоятелно звучене. Този път във фокуса на вниманието на автора е българското национално революционно движение в Македония от 1878 г. до войните за национално обединение (1912 - 1918). Текстовете на акад. Велев се отличават с безкомпромисна вярност към историческата истина, постигната благодарение на работа с хиляди документи, спомени, биографии, научни ... |
|
Символиката е една от основните особености на средновековната поетика. На познати, реални образи се придава иносказателност и чрез тях се обясняват нагледно и поетично абстрактни понятия, добродетели, пороци, религиозни норми. В средновековните творби символите винаги са свързани с духовното.Много от тях имат древен произход, но християнската епоха ги преосмисля. Връзката с античността се запазва повече в народното творчество и в апокрифите. Старобългарските писатели познават добре схващанията за символите и употребата им в по-старите християнски литератури. В техните произведения, където са използвани широко, проличава ... |
|
Как БКП ликвидира елита на България. Книгата е посветена на бившите хора, класифицирани от БКП като истинския класов враг на комунистическата власт в България. Тяхната съдба остана незаслужено непозната близо три десетилетия след началото на демократичните промени. Категорията бивши хора е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, ... |
|
Сборник с фолклорни текстове. ... Пред вас е сборник с фолклорни текстове, обединени около образите на змея и неговите близки "роднини": змеицата, ламята и халата. Както сами ще се убедите, разгръщайки страниците на книгата, змеят е един от ключовите персонажи в нашия фолклор, наследник на древни божества, могъщ и опасен противник, но същевременно почитан като владетел на природните стихии, стопанин на планини, извори и пещери, покровител на селища и родове. Змеицата и ламята (халата) заемат по-скромно място във фолклорния свят на българите и се смятат главно за вредители и врагове, но образите им също имат ... |