Проф. Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна ... |
|
|
Съставител: Георги Каприев. ... Сборник в чест на проф. д.ф.н. Олег Георгиев. ... |
|
|
Проф. д-р Андреас Шпеер (Дюселдорф, 1957) се числи към водещите немски философи на нашето време и най-изтъкнатите историци на философията. От 2004 г. директор на Томас-Институт към Университета в Кьолн, той е автор на осем монографии и на респектиращо множество статии; издател и съиздател на десет поредици и списания, играещи съществена роля за развитието на съвременната философия; ръководител на ключови немски и международни научни институции; организатор на множество знакови конгреси и конференции. От две десетилетия той е свързан интелектуално и лично с България и нейната култура, активно участвайки в нея като лектор, ... |
|
|
Световноизвестният френски философ и социолог Жил Липовецки (роден през 1944 г.), авторът на "Хипермодерните времена", този път посвещава изследването си на явление, родено в последните две десетилетия - обществото на хиперконсумирането. Определението, което най-много приляга на индивида в зората на XXI век, е като че Homo consumericus. Все по-неистов става стремежът към по-добри условия на съществуване, към по-високо качество на живота, към повече и по-силни емоционални преживявания, все по-непредвидим е човекът в своите желания, вкусове, покупки. Консуматорският дух се просмуква в отношението към семейството и ... |
|
|
Анатомия на човешката деструктивност е първият том на цялостен труд върху теорията на психоанализата. Книгата разглежда психоаналитичния подход към разбирането на агресията - оправдана и злостна. С това изследване блестящият философ, хуманист, психоаналитик и психолог, един от големите мислители на ХХ век Ерих Фром доказва, че не агресията и деструктивността са основа на човешката мотивация, а че с развитие на цивилизацията и увеличаване ролята на властта възникват деструктивност и жестокост. Разрастването на насилието и деструктивността на национално и световно равнище е насочило вниманието на професионалисти и на ... |
|
|
"Тъй като преподаващият католическата истина не само трябва да обучава напредналите, ами негов дълг е и да образова начинаещите, съгласно думите на Апостола в Първото послание до коринтяните, 3:1-2: "като на младенци в Христа, с мляко ви нахраних, а не с твърда храна", намерението и замисълът на това ни произведение е да предадем съдържанието на християнската религия по начин, подходящ за образоване на начинаещи. Наистина, писанията на разни люде твърде много объркват новопосветените в това учение - било защото в тях са прекалено много безполезните въпроси, раздели и доказателства; било защото онова, което ... |
|
|
В пет тома издателство Захарий Стоянов представя литературното наследство на Владимир Соловьов (1853 - 1900) в поредицата Избрани съчинения в 5 тома. Той е считан за действителен родоначалник, основоположник на наистина блестящо направление в историята не само на руското, но и на световното духовно развитие, традиционно обозначавано като руски религиозен ренесанс. В тази поредица са включени крупни съчинения на автора в областта на философията и теологията, социологията и публицистиката, есеистиката и литературната критика. Спомена си за Соловьов Александър Блок озаглавява Рицарят монах (1911). Двете думи изразяват ... |
|
|
|
|
|
През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
|
В духовната си еволюция Владимир Соловьов (1853-1900) е изпитал влиянието на мистическите традиции на Изтока и Запада, на платонизма и неоплатонизма, на немската класическа философия, възприел и трансформирал е идеи от различни мислители - Спиноза, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман. За Соловьов обаче винаги са били характерни самостоятелността и изтънченият критицизъм, той е формирал собствения си светоглед оригинално. Философската му мисъл е последователно онтологическа, принципът за всеединство на битието при него е изначален и определящ не само онтологията, но и всички сфери на метафизиката му. Въпреки факта, че ... |
|
|
В поредицата си "Съчинения в шест тома" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Аристотел - "Органон - част 2". ... На вниманието на читателя е първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически, етически, политически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словник към цялото издание. Всички томове включват предговор, коментар, показалци и библиография. ... |
|
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
