"В последното нравоучение си зададохме въпроса: "Ставайки по-силни и по-умни, ставаме ли по-добри?". Отговорът бе достатъчно категоричен - някои може и да стават (вероятно по причина на страшна мутация), всички останали бетон арме. Стоим си твърдо и гледаме накриво - точно каквито си бяхме по мезозойско. И правилно! Щото, ако се бяхме увлекли по добротии и хуманизми, модерна цивилизация - трънки щяхме да създадем! Доказано е, че добротата е некачествен исторически инструмент. С доброта най-много половин канче супа топчета да успееш да изкрънкаш от някой гастрономически баламурник като теб. С доброта ... |
|
|
Роло Мей е един от най-известните съвременни дълбинни психолози и психотерапевти, чието име е добило особено звучене далеч извън американския континент. Той минава за представител на т.нар. хуманистична психология, т.е. на онази "трета сила" между психоанализата и бихейвиоризма, изхождаща от представа за човека, която не иска да дефинира човешката природа нито чрез нагонните ѝ потребности, нито чрез нейните рефлексни механизми. Мей принадлежи също към групата на "екзистенциалните психолози", които се стремят да въведат феноменологията и екзистенциалната философия в дълбиннопсихологичните мислене ... |
|
|
Книгата "Мисли за женската душа, или очерци по житейска психология" е насочена основно към жените, които се намират на пътя на вярата, както и към въцърковените християни. В писма и интервюта авторите на книгата разсъждават за предназначението на жената, за придобилата популярност "криза на средната възраст", за кариерата, проблемите на модерното семейство, респективно самотата в брака, съпружеските отношения, възпитанието на децата и много други проблеми, вълнуващи женската душа. ... |
|
|
Днес вече е ясно, че Мишел Фуко (1926 - 1984) е сред най-важните мислители на нашето време. В настоящото издание са представени повечето от значимите кратки текстове на Фуко. Писани и изричани в продължение на двайсет години, те засягат около основните теми на неговото творчество - езика, властта, субекта, пределите на философията, измеренията на свободата. Те задават неочаквани въпроси, проблематизират очевидности, разкриват изненадващи перспективи. Те са като кутия с инструменти за всеки, който я отвори и пожелае да си послужи с каквото намери в нея в стремежа да мисли действително по друг начин и да работи за ... |
|
|
Трите студии на Хосе Ортега-и-Гасет , които са преведени за пръв път на български език - "Размишления за техниката", "Историята като система" и "Идеи и вярвания", са своеобразна абревиатура на творчеството на този най-значим испаноезичен философ на ХХ век. Относително кратки, те съдържат обобщение на няколко основни теми на ортегианската мисъл: въображаемото като неотменимото условие на човешкия живот техниката като начин за "спогаждането" между природата и човека историята като "естеството" на човека вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но ... |
|
|
От университетската философска поредица - "Какво значи това?". ... "Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи "мой живот" и "наш живот", какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет ... |
|
|
Книгата съдържа статии на английски и български език писани от Мария Ванева,Олег Георгиев, Кристиан Кейпс, Ива Манова, Смилен Марков, Герасим Петрински, Карлос Стел, Величка Такева, Иван Христов и Атанас Шиников. ... |
|
|
"Реториката" принадлежи към езотеричните съчинения на Аристотел . Това означава, че тя е била използвана от философа при преподаванията му в сравнително тясната среда на перипатетическата школа, докато до широката публика били адресирани т.нар. екзотерични съчинения. Следователно "Реториката" има съществена близост до "Поетиката" (или, за да предадем с по-голяма точност заглавието на оригинала, до трактата "За поетическото изкуство"). Самата проблематика на "Реториката" предполага кръг от читатели и тълкуватели на идеите ѝ, по-тесен от онзи на "Поетиката". ... |
|
|
Основна тема на "Пространство, време, творчество" са пространството и времето като символична форма на мисълта, художественото творчество и културата. Други основни трудове на Флоренски са "При водоразделите на мисълта", "Обратната перспектива" и "Иконостасът". Отец Павел Флоренски е сред най-големите и колоритни руски мислители, личност с разностранни интереси и дълбоки познания в областта на богословието, философията , математиката , музиката , филологията , електротехниката, изкуствознанието и други. Завършва физико-математическия факултет на Московския университет " ... |
|
|
Психопатологията основно се разделя на обща и клинична. Под специална психопатология се разбира клиничното описание на самите нозологични единици в психиатрията. Хронологически първо е възникнала общата психопатология, а впоследствие и клиничната. В обичайното медицинско разбиране психопатологията се разглежда като част от психиатрията, но това е вярно преди всичко по отношение на клиничната психопатология. Общата психопатология има интердисциплинарен характер, защото нейното развитие е тясно свързано не само с психиатрията, но и с психологията, философията, културологията, социалните науки и др. Израз на това е делото на ... |
|
|
За да споделяме християнската вяра на понятен за хората език, трябва да познаваме и разбираме мисленето на поколението, с което живеем. То е специфично за всяка географска област или етническа група, но все пак съществуват и характерни черти за хората днес, където и да се намираме. За да представи картината на съвременното мислене, авторът проследява развитието на основните философски възгледи, които го формира. В последните години на своя живот, Д-р Франсис Шефър основа института "L'Abri Fellowship" в Швейцарските Алпи. В това място на духовно усамотение идват с въпросите си хиляди млади мъже и жени от ... |
|
|
Развитието на неоконцептуализма като художествен метод е обвързано с разгръщането на хипермодернизма като ментална нагласа, така както и постмодернизмът като „умонастроение" (Еко) е свързан с художествения метод на концептуализма. Периодът между 80-те и 90-те години на XX век условно би могъл да се приеме за начало на хипермодернизма в Европа и САЩ. Тъй като развитието на дадена страна не би могло да протича изолирано, хипермодернизмът като ментални нагласи и манталитет, всмуква и България. Процеси, характерни за постмодерната, а някои от тях и за хипермодерната ситуация, като „разомагьосване" на света, ... |
Книги
