"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Не можеш да избягаш от съдбата си... Родена и израснала в малко селце край йоркшърските мочурища, Лия Томпсън става все по-красива с всеки изминал ден. Когато случайно привлича вниманието на влиятелна модна агенция, тя знае, че животът ѝ никога няма да бъде същият. Години по-късно и вече завладяла света на модата, топмоделът Лия пътува от Милано до Лондон и Ню Йорк и живее в лукс. Но миналото ѝ я преследва като тъмна сянка, мистериозно преплетена с трагичната история на брат и сестра от Полша от времето на Втората световна война. Докато тайните на две поколения заплашват да излязат наяве, над Лия тегне ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
За тайната на словото, за живота по летопѐ. За да се разтуши от мрачните си мисли, породени от злободневието, познатата на читателите от Бабо, разкажи ми спомен и Тъй рече баба Ега главна героиня посещава любимия си Търновград. Целта ѝ е да разгледа стенописите в Арбанашките църкви заради материал за светостта, върху който работи. Но когато случайно попада на обява за уроци по калиграфия, тя решава да пооправи и почерка си. Срещата ѝ с възрастния калиграф Владимир обаче се оказва начало на неподозирано по своята дълбочина духовно пътешествие. Краснописанието не само ще възроди душата ѝ, но и ... |
|
|
Изданието съдържа произведенията Осемдесет и девет думи и Прага, една изчезнала поема. ... "Ирония. Кой персонаж е прав и кой греши? Непоносима ли е Ема Бовари? Или смела и трогателна? Няма отговор. Романът е по самата си същност иронично изкуство, което означава: неговата "истина" е скрита, непроизнесена и непроизносима. Човекът желае да види опростения образ на света, в който доброто да е ясно разграничено от злото. С донкихотовия героизъм романът се противопоставя на това неизкоренимо изискване, разкривайки ни същностното двусмислие на всичко човешко. Иронията не е лична нагласа на един или друг писател. ... |
|
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
В романа Медальонът отвътре Гюлсерен Будайъджъоглу разказва истории, базирани на истински случаи, взети от реалната ѝ практика на психотерапевт. "Да си невидим свидетел на разговори между лекар и пациент е изкушаващо любопитство за почти всеки" споделя авторката. И докато героите отварят сърцата си и споделят най-дълбоките си тайни и терзания, терапевтката от своя страна също открито описва своите чувства, мисли и колебания по време на сеансите, докато търси със сетивата, знанията и опита си вярната посока и успешния изход за всеки отделен случай. Историите в романа са разнообразни и изненадващи, както ... |
|
|
Сред историите в тази книга Читателят ще срещне такива за неуспешни (но и няколко успешни) любови; за тяло, което прави каквото си иска, без да го е грижа за притежателя му; за нестабилни спомени; за дявол-бръснар; за страстта, до която може лятната жега да доведе един нищо неподозиращ човек; за самотата, която се катери по чуждите палатки, както и много други. Всички те описват неразположения от всякакъв вид, род и характер. И по тази причина разказите са насочени най-вече към онзи човек, който се усеща непринадлежен. Който не може да се побере нито в света си, нито във времето си, в спомените или в любовите си. И който ... |
|
|
Белязани завинаги от трагичния инцидент, при който са загубили баща си като деца, братята Джим и Боб Бърджис отдавна са напуснали родното си градче в Мейн и са изградили нов живот в Ню Йорк. Но внезапна криза у дома ги принуждава да се завърнат - племенникът им е обвинен в престъпление и едва ли ще успее да избегне наказанието. Докато случаят се заплита, крехките връзки в семейството са на път да се разкъсат окончателно, а една дълбоко заровена в миналото тайна излиза наяве и променя всичко. Романът Момчетата Бърджис утвърждава Елизабет Страут като изключителен разказвач и тънък познавач на човешката душа и природа. С ... |
|
|
Да. Не. Не зная е съвременна семейна сага, увлекателен роман за семейство от интелигенцията в Москва. Една жена, обичана от баща си, винаги се чувства красива и харесвана от другите мъже. Георгий Одобеску обожаваше своята Аурика, не се съмняваше в нейната неотразимост и беше готов да си разчисти сметките с всеки, който се осмели да погледне накриво Прекрасната му Золотинка. За съпруга си Аурика остана най-красивата и желана жена през целия му живот, за дъщерите и внучките си - безспорен авторитет. Щастливо е семейството, което има ангел-хранител. Двойно по-щастливо е то, ако този ангел е майка, съпруга и баба, чиито ... |
|
|
Луничави разкази съдържа двадесет истории, писани през последните три години. Едни от тях ще ви разсмеят, други ще ви натъжат, доколкото смехът и тъгата са главни ингредиенти на този сборник, а защо ли не и на живота ни извън книгата. Здравка Евтимова (р. 1959, Перник) е носителка на редица литературни награди, сред които Златен ланец, Чудомир, Блага Димитрова, Балканика, Роман на годината 2015 на Националния дарителски фонд 13 века България (за Една и съща река ). През 2019 г. на Здравка Евтимова е присъдена Националната литературна награда Христо Г. Данов - за цялостен принос към българската духовност, а през ... |
|
|
"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова. Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
