Съвременна мафиотска приказка, в която любовта се кове в мрак и опасност. Ария Скудери е родена в едно от най-могъщите престъпни семейства в Чикаго - истинска принцеса, прочута със своята красота и затворена в златна клетка от богатство, кръв и строги порядки. Всички ѝ завиждат за този живот - без да знаят, че той върви с истинско проклятие. Ария е принудена да се омъжи за Лука Витиело, бъдещия Капо на нюйоркската фамилия, мрачен и жесток мъж, прочут с липсата си на милост. Неговите ръце, способни на невъобразимо насилие, са отнемали животи, а сивите му очи, студени като буреносни облаци, крият тайни, обагрени с ... |
|
В сборника Пътят на любовта няма нито един слаб разказ и това съвсем не е преувеличено твърдение. Единайсетте изключителни истории, събрани тук, са представителни за творчеството на Алис Мънро, като много ясно и нагледно подчертават едно от най-ценните ѝ качества - да показва, вместо да казва. С непрекъснато прескачане във времето, редуване на гледните точки, загатване отвъд очевидността и съшиване на смислите тези текстове подпечатват запазената марка на авторката и заслуженото ѝ място сред най-големите майстори в жанра. С шедьоври като Майлс Сити, Монтана, Молитвен кръг и Лошо семе нобеловата лауреатка ... |
|
Зашеметяващият финал на фентъзи трилогията Змей закрилник. Зловещата клетва на змея Йордан Караогнянов тегне на плещите му като прокоба. Измъчван от вина и предаден от съюзниците си, той е принуден да се сработи с доскорошните си врагове. Жадуваното отмъщение го тласка към отчаяни мерки, а Омайната отвара бушува във вените му и нашепва едно име, от което люспите му настръхват. Огнената Рая не желае да се примири с трагичните последици от Горещниците. Вироглавието ѝ я тегли към безумни рискове, които е готова да поеме, за да си върне изгубеното. Разрухата дебне досами брега на Дунава. Закрилниците на видинската ... |
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |