В тази книга Марк Солонин изобличително придава нов смисъл на значими събития от Втората световна война, позовавайки се на разсекретени в последните години архивни документи от Министерството на отбраната на Руската федерация. Под прицела на публициста попадат дипломатически и военни игри, предшестващи т.н. Велика Отечествена война (22 юни 1941 - 9 май 1945), разгрома на механизираните корпуси на Съветската армия през първия месец на войната, блокадата на Ленинград, доставките по договора заем-наем, създаването на атомното оръжие и други. Верен на стила си, Марк Солонин предоставя факти, но без да натрапва свои изводи, ... |
|
Ако искаш мир, готви се за война. От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради ... |
|
"Ето, че тук, при Добрич, перла на Добруджа, настъпи критичният момент на истеричната "страшна легенда": ще се бие ли българина срещу някогашния си освободител русин и може ли със скромната си световна бойна известност български воин да победи руския солдат, който се ползваше със славно световно име, за когото Фридрих Велики бе казал "Не е достатъчно само да убиеш руския войник, но трябва още и да го блъснеш да падне"! Настанал бе решителният момент в който "страшната легенда" щеше, пакостно за независимостта и свободата на родината, да възтържествува за всякога или да бъде провалена на ... |
|
Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |