Медицинско право и здравеопазване

"Уважаеми читатели,

Медицинското право познава максимата salus aegroti suprema lex – благото на болния е върховен закон. Брой 2 за 2026 г. е посветен на нейните граници: докъде здравето и достойнството на човека обвързват държавата и кога правната уредба отстъпва пред съображения за бюджет, ред или процедура. Темите в броя се пресичат в обща точка – качеството на нормотворчеството и вярността му към човека, за когото то е създадено: от достъпа до животоспасяващо лечение при редки болести, през конституционните измерения на правото на медицинска помощ и защитата на хората, които поради болест или възраст не могат сами да отстоят волята си, до естетичната медицина – нова и все още без призната специалност у нас област, на която е посветено интервюто с госта на броя.

Гост на броя е д-р Симеон Георгиев, лицево-челюстен хирург и председател на Асоциацията на лекарите, практикуващи естетична медицина (АЛПЕМ). В интервюто си той представя целите на Асоциацията, спира се на същността на естетичната медицина – дейност, която в България все още няма призната медицинска специалност – и очертава добри практики от други държави. Особено внимание е отделено на бъдещето на медицината в условията на дигитализация и на мястото на лекаря в него.

Статията „Достъпът до животоспасяващо лечение при редки болести – между фискалния контрол и върховенството на правото“ на д-р Светла Качарова, анализира проекта за изменение на Наредба № 10 от 2011 г. и на Наредба № 2 от 2019 г., Регламентиращи достъпа до неразрешени за употреба лекарствени продукти за лечение на редки болести, включени в списъка по чл. 266а ЗЛПХМ. Авторът защитава тезата, че режимът следва да съответства на медицински, а не на пазарен критерий (чл. 5, § 1 от Директива 2001/83/ЕО), а при лекарствата сираци пазарната изключителност по Регламент (ЕО) № 141/2000 липсата на конкуренция е съзнателно проектирана цел. На тази основа се обосновават и изложените възражения срещу предложените промени: превишаване на законовата делегация, несъответствие с правото на ЕС, непропорционалност и непълнота на мотивите – липса на оценка на въздействието върху пациентите.

Следва статията „Противоконституционно ли е лишаването от медицинска помощ на лица с прекъснати здравноосигурителни права?“ на адв. Любомир Владикин. Авторът съпоставя режима на чл. 109 от Закона за здравното осигуряване – който прекъсва здравноосигурителните права на осигуряващите се за своя сметка при невнесени вноски и обвързва оказаната им помощ с предварително заплащане – с правото на достъпна медицинска помощ по чл. 52, ал. 1 от Конституцията, тълкувано от Конституционния съд като основно и неотменимо. Тезата му е, че критерият „плащане“ не може да обуславя достъпа до лечение, че се поражда неравнопоставеност спрямо осигурените по трудово правоотношение и дискриминация на имуществен признак, и че дължимите вноски следва да се събират по предвидения за това ред, а не чрез отказ от конституционно гарантиран достъп.

Третата статия, „Превенция на злоупотребите с имуществото и наивността на лица с увреждания“ на Катерина Шатева-Петрова, предлага de lege ferenda изменения в Закона за нотариусите и нотариалната дейност в защита на хората, чиято воля може да бъде заобиколена – възрастни, тежко болни и хора с увреждания. Сред предложенията са засилена проверка на дееспособността, отлагателен срок преди влизането в сила на разпоредителните сделки и завишена отговорност на удостоверяващите лица, включително на онези, които изпълняват нотариални функции, без да са нотариуси.

В рубриката „Юриспруденция“ е представено решението на Съда на Европейския съюз (четвърти състав) от 4 септември 2025 г. по дело C-489/23 (AF срещу Guvernul României и др.), по запитване на Върховния касационен съд на Румъния. Съдът приема, че държава членка не може да обвързва възстановяването на разходите за трансгранично лечение с предварителен преглед и разрешение от лекар в собствената си система на обществено здравно осигуряване (чл. 7, § 7 от Директива 2011/24/ЕС във връзка с чл. 56 ДФЕС); същевременно е допустимо размерът да се ограничи до националния, ако изчислението почива на обективни, недискриминационни и прозрачни критерии. Решението очертава границите на допустимите ограничения пред достъпа до лечение.

Така подбраните материали, всеки в своята област, се обединяват от един въпрос – остава ли правото вярно на човека, или го подчинява на собствената си целесъобразност. Отговорът е окуражаващ – качественото законодателство не противопоставя реда на човека, а го поставя в своя център, тъкмо в това е неговата мярка! Пожелаваме на читателите ползотворно четене. "
От редакционната колегия: проф. д-р Дарина Зиновиева, проф. д-р Огнян Герджиков, проф. д-р Иван Тодоров, проф. д.н. Живко Драганов, проф. д-р Параскева Саменова, дмн.

• Достъпът до животоспасяващо лечение при редки болести – между фискалния контрол и върховенството на правото – адв. Светла Качарова, д.п
• Противоконституционно ли е лишаването от медицинска помощ на лица с прекъснати здравноосигурителни права? – адв. Любомир Владикин
• Превенция на злоупотребите с имуществото и наивността на лица с увреждания – Катерина Шатева-Петрова

• Решение на Съда на ЕС (четвърти състав) от 4 септември 2025 г. по дело C-489/23 (AF срещу Guvernul României и др.)