Сборникът съдържа статии, прочетени като доклади по време на конференцията "Нови моменти в концепциите за опазване на културното наследство: теоретична обосновка и практически решения", организирана в сътрудничество с Българския национален комитет на ИКОМОС и проведена от 30.09 до 2.10.2016 г. в ИЕФЕМ - БАН, под патронажа и с подкрепата на Българската национална комисия за ЮНЕСКО. Тя е част от събитията, посветени на 60-ата годишнина от присъединяването на България към ЮНЕСКО. Основните тематични полета, към които е насочен сборникът, са теоретични схващания, свързани с интерпретирането и опазването на ... |
|
Сборник с доклади от научната конференция "Локус и универсум - 20 години по-късно. Фолклористиката, етнологията и антропологията в съвременния свят" (16 - 17.11. 2018 г., Нов български университет), посветена на 80-годишнината от рождението на видния български фолклорист и етнолог професор д.ф.н. Тодор Ив. Живков (1938 - 2001). Проф. Тодор Ив. Живков е сред най-ярките фигури в българската хуманитаристика от близкото минало. Дългогодишен директор на Института за фолклор при БАН и главен редактор на сп. "Български фолклор", той зададе нова перспектива в развитието на фолклористиката в България от 70-те ... |
|
Книгата е част от поредицата "Минало несвършено". ... Създаден през есента на 2005 г., Института за изследване на близкото минало идва да запълни една все по-осезаема липса в академичния и обществения ни живот. Комунистическото минало е загърбено, но не е осмислено и преодоляно, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда под различни форми. На фона на общественото мълчание за комунизма и сблъсъците на различни частни памети , както и на различни стратегии за манипулирането им, се появяват поколения без историческа памет. Ще бъде жалко, ако преминат през историята, или по-точно историята ... |
|
Допреди едно поколение хората, които живееха с децата от предишна връзка на партньора си, се наричаха "втори баща" и "втора майка". В миналото, когато бракът е бил необходимост както от морална, така и от икономическа гледна точка, това "заместване" е било логично, но по ред причини днес тези думи имат негативно звучене. Междувремено решението да живеешзаедно с партньора си - със или без брак - днес е по-скоро емоционален и екзистенциален избор, затова и съвременният термин "бонус родител" е не само напълно подобаващ, но и подобаващо оптимистичен. Защото тази особена роля в ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Книгата е част от серията "Любимци на публиката". ... "...Бях осемгодишна, когато за Коледа ме избраха да играя "Танца на снежинката“ край общоградската елха. Ушиха ми пачка от бяла разтегателна хартия, цялата обсипана с лъскави пайети..."Такава е Надя Тодорова през 1933 -а , когато още не предполага каква популярност ще ѝ донесе киното и колко награди - театърът. Но дали сме я познавали истински? Ето че с тази книга имаме шанса да я доближим така, както не сме си и мечтали. "Книгомания" за пръв път публикува последната изповед на любимата актриса - пет изписани на ръка тетрадки. ... |
|
Каква е природата на пространството и времето? Докъде е стигнала науката в изучаването на Вселената и мястото ни в нея? Няма по-добър водач из тези енигматични въпроси от известния астрофизик и бестселъров автор Нийл Деграс Тайсън . Днес малцина от нас имат време да размишляват за това, което се крие извън непосредствения ни свят. Затова Тайсън събира известните ни факти за Вселената и с искрящо остроумие ги поднася в кратки, но апетитни глави, които можете да консумирате навсякъде и по всяко време в забързаното си всекидневие. Докато се приготвя сутрешното ви кафе, докато чакате автобуса, влака или самолета си, " ... |
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов . Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
Шест лекции относно недъзите на нашия век. ... "Европейската култура навлезе във фаза, когато се загубиха точните критерии за добро и зло, за истина и лъжа, а в същото време отделният човек се превърна в играчка на мощни колективни движения, изкушени в извращаване на ценното, в резултат на което ден след ден черното става бяло, престъплението - похвално действие, очевидната лъжа - задължителна за всички догма. На всичко отгоре езикът стана собственост на хора, притежаващи властта, и те монополизираха средствата за информация, за да променят смисъла на думите, както им е изгодно." Чеслав Милош , 1981 г. Чеслав ... |
|
Втората част от спомените на фелдмаршал Ерих фон Манщайн пресъздава мащабна картина на сраженията на Източния фронт от края на 1942 година до средата на 1944 година. Лятната офанзива на вермахта през 1942 година след първоначалния успех завършва при Сталинград с катастрофа. В отбранителните боеве през 1943 - 1944 година блясва талантът на Ерих фон Манщайн, командващ тогава групите армии Дон и Юг, като майстор на активната мобилна отбрана. Въпреки упоритото нежелание на Хитлер да отстъпва територии дори с цената на непоправими загуби на цели армии, Манщайн успява да опази войските си от пълен разгром и обкръжение, а ... |
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |