Текстът е провокиран от периодично възникващия почин за "канонизация" на Васил Левски и доказва несъстоятелността на подобни инициативи. Не само заради престъпленията извършени от съзаклятническата организация, а най-вече заради самата същност на революционният утопизъм от XIX век и на всеки идеализъм, готов да жертва човека в името на човечеството. ... |
|
Книгата разглежда недостоверната митология около хюбристичния княз Симеон I, която е натрупана през последните два века под влияние на светския дух, и която ни пречи да видим, че върховото време на България е управлението на св. княз Борис (852 – 907) и особено 30-годишният мирен период от Покръстването (864) до Великия събор (893 – 894), когато са извършени главните богоблагословени епохални дела в българската история, духовност, книжовност и култура. ... |
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
|
Създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница (1961 - 2007). ... "Империята на задграничните фирми" е най-мащабното документално разследване за генезиса, дейността и източването на дружествата с българско участие, регистрирани в чужбина при управлението на БКП. Създадени под предлог, че са необходими за завладяването на нови пазари, задграничните фирми с българско участие са образувани преди всичко в редица развити западни държави и в страни от Третия свят, а след разпадането на комунистическата система се превръщат в един от каналите за източване на национални капитали. Началото ... |
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, ... |
|
История по... и отвъд документа. ... Книгата е историческо изследване за политически и икономически събития, идейни тенденции и личности по време на управлението на СДС и неговия провал през 1991 - 1992 г. Тя е написана върху солидна документална база, макар моето лично участие и преживяване да ѝ придават известен биографичен оттенък. Придържал съм се към принципа всички мнения, позиции и критики - мои или на други действащи лица, да са били изразени в документи от тези години. Не виждам друг начин да представя и отдам заслуженото на героите на времето, освен техните възгледи и действия да бъдат оценени в ... |
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
Дневник от затвора и Белене. ... Дневникът, който държите в ръцете си, е свидетелство от особен порядък. Той е вик на душата, но и документ за едни разбити илюзии - утопични и леви. Неговият автор Иван Тутев (1902 - 1981) е обявен за "враг на народа" през 1949 г. от хора, които смята не за противници, а за свои съмишленици. Ляв интелектуалец от кръга на Гео Милев и стопански деец, подпомагал нелегалната БКП, той заплаща твърде скъпо за идеалите на младостта си, озовавайки се като обвиняем на процеса срещу "Трайчо Костов и неговата група", където бива осъден на доживотен строг тъмничен затвор. Ето как ... |
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
Силен, плътен, увличащ текст, "Глиненият цар" на Добромир Байчев ни хвърля в едно от най-кошмарните български места - лагера "Белене". И по съвсем неочакван начин ни извежда оттам - отвъд ужасите и оскотяването - по ирационалната нишка, която спасява човека - въпреки невъзможния бит, убийствената лична съдба и пагубната хватка на системата. История за благородството - там, където то е най-застрашено. И за приятелството - между онези, между които то е най-абсурдно. И за онова особено, което опазва човешкото у нас. Талант, интерес, умение... то може да се въплъти във виртуозна партия шах или в нещо друго ... |
|
"През 1924 г. едва бях прехвърлил двайсет години, когато един ден на улицата за първи път ме осени мисълта да напиша произведение за масите. Беше като прозрение: реших да посветя живота си на изследване на масите. Бях обсебен от тази мисъл. Нищо не можеше да ме разколебае... Много по-късно ми стана ясно, че изследване само на масите би било повърхностно. То трябваше да се допълни със също толкова основно и задълбочено изследване на властта... Не съжалявам за времето, което посветих на масите. Двайсетте години, изминали след пристигането ми в Лондон, се занимавах едва ли не само с масите и властта. Събитията в света ... |
|
Почти всички знаменити световни писатели, редом с разнопосочните си интереси и търсения в сферата на сериозната литература, неизменно са се изкушавали да опишат своята представа за ужасното в живота. За едни то е в духовете на мъртвите и в опитите им да се свържат с настоящето, за други е часът на разплата за извършените грехове, трети от авторите залагат на неочакваното, абстрактното, необяснимото в общоприетите ценности, с което се сблъскваме и го преживяваме по нетрадиционни начини. Историите в тази книга изследват дебрите отвъд пределите на човешкия разум и разказват както за пришълците в нашия живот, така и за онези ... |