Представената монография се вписва в поредицата от публикации, посветени на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил (997 - 1014). След "Константинопол и руската колония (до 2014 г.)" и "Византия - позната и непозната", доц. д-р Тома Томов напуска пределите на византийската столица и с грижливост и педантичност се опитва да поднесе на читателя правдиво описание на българо-византийския сблъсък през лятото на 1014 г. в долината на Струмешница, известен като "битката при Ключ". То е едно от най-подробните исторически изследвания досега благодарение на отличното познаване на района не само от ... |
|
|
За малко повече от хиляда години (330-1453) Византия, наследник на Рим в Източното Средиземноморие, е една от най-напредналите цивилизации в света. При Юстиниан I Велики тя става най-могъщата средиземноморска държава и важен мост между мюсюлманския Изток и католическия Запад с търговска мрежа, простираща се от Скандинавия до Шри Ланка. Дейността на нейните учени, богослови, дипломати и занаятчии става образец за подражание от останалия свят. Нейните мисионери разпространяват православното християнство, което и до днес е вяра на милиони по света. Великолепието на Константинопол примамва и поразява, превръщайки ... |
|
|
Монографията е посветена на един от значимите и важни проблеми, свързани с историята и топографията на Константинопол - възникването и развитието на чуждестранни колонии. С изучаването и подробен анализ на разнородни средновековни материали (светски и църковни) авторът доказва, че наред с останалите чуждестранни колонии, в ромейската столица е съществувала и руска колония. Нейната поява най-общо може да се датира в границите на период не по-ранен от 989/ок. 995 г. и не по-късен от 1043 г. Благодарение на Антоний от Новгород и неговата "Книга на поклонника" мястото, в центъра на ромейската столица, е сигурно ... |
|
|
Днес графитите изглеждат разрушителни, антисоциални, но това е съвременната представа за тях. Изпълнявайки ролята на словесна молитва, през средните векове те се считали за приемлива норма. Много от тях са създадени не просто от млади хора от съмнителни социални групи, търсещи лична себеизява или "маркиране" на място, а от представители на най-различни слоеве на обществото. Графитите върху стените на сградите били обичайни сред миряните, клириците и поклонниците, които изписвали своите имена с вярата, че ще получат спасение, ако те останат завинаги в свещеното място, каквото е черквата. Графитите са ... |
