Лендън Картър е добронамерен, но повърхностен младеж, който предпочита да се мотае с приятели и не обича да мисли за неизбежните отговорности на зрелостта. Той никога не е подозирал, че може да има нещо общо със стеснителната и странна Джейми Съливан, която често става обект на присмех сред съучениците си заради старомодните си пуловери и непретенциозната си външност. Съдбата обаче си има свои планове и Лендън се увлича по Джейми. Връзката им е нелека и минава през сложни перипетии, но малко по малко Джейми помага на Лендън да научи някои важни уроци в живота, за да дойде моментът, когато той открива, че е безнадеждно ... |
|
"През мен в града печални се отива, де в мъки вечни стене и скърби на грешните тълпата нечестива. Бог мъдри, мощни мене сътвори ведно със вековечните предмети, Бог праведни лиши ме от зари. Ще трая, дорде траят вековете. О вий, кои престъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете."Божествена комедия описва пътуването на Данте през Ада, Чистилището и Рая, воден от римския епически поет Виргилий, а по-късно от възлюбената си Беатриче (с която той никога не разговарял и която видял само веднъж). Докато Адът е представен ярко от гледище на съвременния читател, богословските подробности, представени в другите ... |
|
В една от онези особени вечери, когато усещането, че нещо ново ще се роди всеки момент, един все още непознат на читателите университетски преподавател по английска литература получава просветление и на гърба на студентска писмена работа написва първото изречение от един роман, с който се ражда фентъзито. Годината е 1937 г., а преподавателят е самият Дж. Р. Р. Толкин: "В една дупка в земята живееше хобит". След раждането на романа "Хобит" читателите искат продължение - и Толкин прави поредицата "Властелинът на пръстените". За "Хобит" един от най-добрите приятели на Толкин - ... |
|
Уилистън Уолкър (1860 - 1922) е бил професор по История на църквата в Университета Йейл, САЩ. Трудовете му са събрани в няколко тома и се съхраняват в библиотека на Йейл. Биографията на Жан Калвин е най-популярната му книга. През 2009 г. се честват 500 години от рождението на Жан Калвин (1509 - 1564). Днес го наричат първият гражданин на Европа. Живял през XVI век, големият реформатор поставя основите на съвременната Западна цивилизация. Неговите трудове по систематично богословие и усилията му да превърне Женева в град - образец, дават отражение в живота на милиони след него. В живота на Калвин основната цел е да бъде ... |
|
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ... |
|
"Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се не да измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл...Така че, като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове... Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!" Тези думи на Едуард Лимонов определят цялото му противоречиво, белязано със знака на големия талант творчество: от историята на неговите скандални любови в първия му роман - "Това съм аз - Едичка", до автобиографичните страници на другия му бестселър - "Велика беше нашата епоха& ... |
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
Том осми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло много. Застанала е до затворено море - затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) вълни диваци - България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му - тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани ... |
|
В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, който се самообявява за "каещ се съдия". В неистов монолог пред случаен и безлик събеседник той си припомня миналото на уважаван парижки адвокат и своята двойственост - в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот - разгулен, безскрупулен и циничен. Всеки триумф крие поражение, всеки мотив - скрита подлост. И щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник - в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта "Пропадане" на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния ... |
|
"Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател."Така завършва Истанбул, книгата на писателя, който умее да рисува с думи. Едно обяснение в любов към града, наричан зеницата на света, история в която естествено съжителстват красотата и тъгата, нежността, надеждата и силата на духа, разказ за израстването и преплитането на една изключителна личност с един изключителен град. Портретът на Орхан Памук на града, намиращ се на два континента, е същевременно и автопортрет, пречупен през паметта и меланхолията на всички истанбулци, живеещи под сянката на една бивша империя."В нашето време на фалшификации, ... |
|
Истории на легендарните воини на Елада. Спарта е един от големите феномени в човешката цивилизация, който повече от 2000 години продължава да пали въображението на хората. Военно ориентираната държавна машина на спартанците, заедно със суровите им закони и обичаи, е доминирала в Древна Гърция близо 500 години и неведнъж е служила като модел за подражание в различни епохи и страни. Някои епизоди от историята на Спарта, като подвига на Леонид и неговите 300 спартанци, са се превърнали в легенди, които човечеството преразказва отново и отново, откривайки в тях непреходни примери за героизъм и доблест. Самите спартанци не ... |
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |