Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
Изданието включва трите тома на Атлас изправи рамене на Айн Ранд. ... "Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнството на обществото. Когато видите, че размяната се извършва не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някого, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, а не чрез работа, и вашите закони не защитават вас от тях, а тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се ... |
|
Книгата съдържа есета от Октавиан Палер. Октавиан Палер 1927 - 2007 е роден в Лиза, окръг Брашов. През 1945 г. се дипломира в гимназията в град Фагерас с изключителни резултати по философия, латински и гръцки език. Завършва философия и право в Букурещкия университет. Заема постовете заместник-председател на Румънския комитет за радио и телевизия от 1965 до 1970 г. и председател на Румънския съюз на журналистите през 1976 г. Работи като редактор във влиятелния вестник Романиа либера (România Liberă) от 1970 до 1983 г. Въпреки това е преследван от румънските тайни служби заради прозападните му възгледи и критики ... |
|
Сборникът Лято обединява осем есета, лирични и страстни, в които философията се съчетава с поетичността. Дали следва нишката на Ариадна, за да обрисува любимия си Оран, дали преразглежда мита за Прометей в светлината на своето време, дали мечтае за духа на древна Гърция, връща се сред римските руини в Типаза, или се впуска във въображаемо и невъзможно плаване, Албер Камю отвежда на приказно пътешествие, празник за ума и душата. ... |
|
"В романа на Вера Мутафчиева Аз, Анна Комнина като смислотворящ фактор е задействана диалогична връзка с текстове от миналото. Романовият разказ е житиепис на именитата византийска държавничка и писателка, целящ да разобличи собственото ѝ апологетично произведение за царуването на Алекси Комнин, озаглавено Алексиада.... Отделните романови глави често започват с обширни цитати от Алексиада, които биват сетне редактирани като че ли от перото на самата средновековна хронистка, възкръснала като модерна жена на двайсти век. Романът е издържан във феминистка тоналност. Житейската съдба на героинята, представена ... |
|
В Случаят Джем Вера Мутафчиева, тълкувайки върховните моменти на османската епоха и сред тях - дълбочината на падението на един принц - съумява да разтълкува и себе си, своя баща и преди всичко времето, в което я надживяхме."Ako има нещо, което този роман е взел назаем от историята, то е осъзнаването, че големите неща идват от малките. Случаят Джем, от своя страна, връща услугата, като демонстрира колко незначителна изглежда нашата велика самонадеяност, когато погледнем към нея през обърнатия наобратно телескоп на историята. Това е идея, с която Мутафчиева без съмнение се е срещала в творчеството на великия и ... |
|
Размисли за литературата и обществото. Томчето с есета под надслов Нека спи под камък (1980) представлява своеобразна интелектуална автобиография на Итало Калвино (1923 - 1985), един от най-големите италиански писатели на XX век, нерядко сочен като кандидат за Нобелова награда за литература. Подбрани от самия автор, текстовете са многократно преиздавани и преведени на десетки езици."Размисли за литературата и обществото на Калвино модулират един много широк хоризонт, свидетелстват за усърдни интердисциплинарни четива и същевременно за изключително умение за ясно и сбито излагане на сложни въпроси. Редом с вече ... |
|
"В ранната утрин на 1 април 2034 г. в град Е. са се струпали репортери от всички национални вестници, радиа и дори две телевизии. Докато пресича центъра под навъсените облаци и влажния вятър, които с нищо не подсказват, че пролетта идва, помощник-ветеринарят Евлоги Гюлов се опитва да си спомни кога за последно градът е влизал в новините. Много, много отдавна. Но предната вечер се е случило нещо съвсем необичайно. И злокобно. Изчезнала е млада жена, при това - проститутка. Започнал с хлад и облаци, този 1 април постепенно ще разкрие, че зад привидно спокойната повърхност в малко градче в Югоизточна България клокочат ... |
|
"Ангел Игов насочва перото си към един от най-травматичните периоди в най-новата ни история: преврата на 9 септември 1944 и последвалите политически репресии. Той изследва патологичната трансформация на личността, озовала се случайно в епицентъра на терора и приела да стане негов инструмент. Под маската на идеологията избуяват комплекси, фобии и нездрави амбиции, които се превръщат във фактор, решаващ човешки съдби. В оригиналната наративна техника се преплитат класическият разказ и гласът на своеобразен хор от наблюдатели- обикновени хора от краен софийски квартал. Чужди на политическата демагогия, цинични към ... |
|
Туве Янсон е универсален гений, преливащ от копнеж за изразяване - от първите рисунки до последната книга. Движи я страстта да използва езика и желанието да придаде динамика на изображенията - непрекъснато носи в себе си глад за нова естетика. Всяко нейно действие като човек на изкуството придобива значение на себеизследване. Но всеки човек на изкуството, който изобразява себе си, изобразява и епохата си. Произведенията ѝ - от рисунките, които представя пред обществеността през 1928 г., до последната книга-сборникът с разкази "Съобщение" седемдесет години по-късно (1998) - включват натюрморти, пейзажи, ... |
|
В предложените на читателите избрани мисли от непубликуваното наследство на Фридрих Ницше е проследен периода от 1869 г., времето на неговата младост, до края на 1888 г., когато на 3 януари 1889 г. великия мислител претърпява тежък и болезнен срив. Подборът на включените в изданието мисли, бележки, записки, скици от посмъртния архив на Ницше, избягвайки систематичната подредба, остава верен на хронологията на живота му, чрез която се разкрива по-пълноценно преди всичко образа на човека, а после този на философа. "Публикуваното наследство на Ницше ни разкрива само преддверието, докато същинската философия намираме в ... |
|
Петото дете е смразяваща, завладяваща и дълбоко тревожеща книга, която може да се определи като роман на психологическия ужас. В разгара на сексуалната революция от 60-те години на миналия век Дейвид и Хариет споделят старомодния идеал за щастливо семейство с много деца. В началото техният брак е точно такъв, какъвто са си мечтали – раждат се четири хубави, здрави и умни деца. С петата бременност на Хариет нещата се преобръщат – рожбата Бен е истинско чудовище и превръща живота им в ад. Оттук насетне те насочват цялата си енергия за „очовечаването“ на петото дете, но се отчуждават един от друг. Четирите им „истински“ деца ... |