Едно дете расте в сянката на мрачна фигура - сляп старец, който пази тайната за миналото си. Порасналият вече мъж потегля на дълго пътешествие, за да я открие. Страхът от миналото, студът на миналото, леденият полъх на живот, над който човекът няма контрол - Предел на забравата всъщност е безпределна книга. След толкова много написани и изговорени думи за съдбата на заточениците в Далечния север по времето на комунизма нов ракурс към тази тема изглежда невъзможен. Но романът на Сергей Лебедев го открива - той е потъване в мрачните галерии на рудниците, поглед отдолу, отзад, през очите на невинния, омърсен косвено, ... |
|
"Книгата на Антоанета Алипиева се появява в момент, когато за Вера Мутафчиева може да се пише достатъчно задълбочено и информирано, без конюнктурни съобразявания, а с позоваване на разнообразни свидетелства и документи. Алипиева се е възползвала от всичко това, за да създаде монографичен портрет, който до този момент липсва в българската литературна и културна история. Това е книга, която бих определил като портрет, постигнат чрез сравнения. Образът на Вера Мутафчиева не е представен като отделен и самодостатъчен, а е изграден от Алипиева чрез конструиране на динамични отношения и съпоставки. Така творчеството и ... |
|
"Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях. Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето. Обинзе не беше сигурен какво точно се ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |